Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— А ти, Робин, какво е твоето престъпление — попита Кейт, като се запъна.
— Какво значение има това? Нима не можеш да прецениш що за човек съм по това, което знаеш за мен, а не по извършеното от мен престъпление? Може би времето, прекарано в наказателната колония, ме е променило? Може би не съм вече този човек, който пристигна преди години в Ню Саут Уейлс?
— А може би пък аз просто се опитвам да те разбера — раздразнено му отвърна Кейт.
— Аз наистина имам нужда да ме разбереш, Кейт. Затова и споменах, че годините, прекарани тук, са ме променили. Бях съвсем млад, когато пристигнах, бях доверчив и лекомислен. Животът ме научи да не вярвам на никого, с изключение може би на семейство Пенрод. Вече не мисля, че правото на живот ми е подарено завинаги, не вярвам в добрата природа на хората. Научих се да бъда твърд, груб и… по дяволите, дори безмилостен.
Кейт затаи дъх и гледаше с изумление този Робин, когото въобще не познаваше. Тя бе установила, че понякога става доста груб, но нямаше ни най-малка представа какви трудности бе преживял, колко несправедлив е бил към него животът и колко дълбоко го бе наранило това. Сякаш за миг надзърна в душата му и се изплаши от това, което видя. Но имаше моменти, когато успяваше да пробие твърдата фасада и откриваше един съвсем друг човек. Кой беше истинският Робин Флетчър? Всъщност това нямаше особено значение за нея. Робин щеше да си тръгне скоро и да освободи живота й от натрапчивото си мъжко присъствие.
Кейт мълчеше, като се наслаждаваше на красивата гледка наоколо и на девствеността на гората, която се простираше от двете страни на пътя. Вече можеше да разпознава различните видове дървета. Черната австралийска акация с прекрасните й цветове, дърветата, които приличаха по форма на бутилка, и достигаха до седем фута в диаметър, тревистото дърво, сивото мангрово дърво, особения дъб с листа като иглички, и разбира се, евкалиптите. От време на време от гората изскачаше по някое малко кенгуру и прибягваше през пътя. Тя бе така потънала в размисли за красотите на австралийската природа, че не бе забелязала, че Робин е спрял колата.
— Стой спокойно, Кейт.
— Какво — погледна го тя с уплашени очи. — Какво се е случило?
— Бандитите. Може би всеки момент ще ни нападнат.
Той изрече всичко това с такова спокойствие, че Кейт се чудеше дали наистина говори сериозно.
Точно в този момент забеляза петимата мъже, въоръжени до зъби с каквото им е попаднало — от копия до ножове, се бяха появили като изневиделица от гората и сега стояха пред тях.
— Господи!
— Не се паникьосвай и ме остави аз да говоря — прошепна й Робин. — Разбирам тези хора, отчаянието им и пълната им безнадеждност.
Кейт въздъхна силно, като се опита да овладее страха, който се надигаше в гърлото й.
— Е, приятели, я да видим на какво сме попаднали — извика единият от мъжете, като изгледа предизвикателно Кейт и облиза устни. — Май ни провървя тази нощ.
Робин проклинаше наум, че няма никакво оръжие в себе си и се чудеше как ще измъкне Кейт от тази каша.
Един от бандитите се приближи до колата и посегна към Кейт. Тя изпищя, Робин го изрита силно и той падна на земята. В този момент и останалите мъже се нахвърлиха върху колата и въпреки че Робин се бореше отчаяно, той скоро бе повален на земята. Един от бандитите здраво стискаше Кейт и тя стоеше няма от ужас, докато гледаше как останалите удряха Робин. Някои започнаха да тършуват из колата и измъкнаха всичко, което Кейт бе купила в Парамата.
— Вземете всичко и ни оставете да си ходим — каза Робин, като с мъка се опитваше да се изправи на крака. — Или поне пуснете дамата да си тръгва. Не виждате ли, че и аз самият съм затворник като вас, защо нападате и свои?
— Ти не си свой. Дори и да си затворник, сигурно си с разрешение за преждевременно освобождаване и скоро ще бъдеш напълно свободен. А ние никога няма да бъдем свободни. Сами трябва да намираме храна и жени, когато ни се открие възможност.
— Аха — повториха в хор останалите, като гледаха с лакоми очи към Кейт.
Кейт се дърпаше отчаяно, а очите й бяха изпълнени с ужас. Вече й беше ясно, че тези бандити се готвят да убият Робин, а след това да я изнасилят и да убият и нея. Тя се оглеждаше с надежда наоколо, търсеща в отчаянието си някой, който да й помогне, макар да знаеше, че това е почти невъзможно.
Точно тогава го видя. Той се появи величествено от гората, не човек, а истински гигант — гърдите му бяха широки и неподвижни като стена, рамената му внушителни, а вратът му дебел и як като на бик. Носеше брада, а косата на главата му, както и космите по откритите части от тялото му бяха прошарени. Крайниците му съответстваха на цялата му фигура — краката му бяха яки като стволове на дървета, а мускулите ясно се очертаваха по ръцете му. Кейт направо онемя като го видя и сигурно щеше да припадне в същата минута, ако Робин не бе започнал истерично да се смее. Тя го погледна с изумени очи сякаш бе луд и реши, че направо се е побъркал при вида на този гигант, който би могъл да го смачка само с едната си ръка.