Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Аз… аз не съм гледала. Аз… просто…
— Ела при мен, Кейт.
— Не.
— Казах ти, ела при мен.
Кейт с изненада установи, че краката й се подчиняват на думите му. Те я заведоха само на инчове разстояние от него, така че долавяше приятната миризма на мъжка пот, дъха на сено и коне, както и един специфичен, само негов мирис. Инстинктът й подсказваше, че това е мирисът на мъжкото желание и тя съвсем не беше безразлична към него.
— Сега ще те целуна, Кейт.
— Не.
— Тогава ще те прегърна. Ще погаля гърдите ти… те наистина са прекрасни. Едри и приятно закръглени. Обзалагам се, че зърната им са…
— Господи, ти си ужасен! Защо ми говориш всичко това? Ако искаш да ме шокираш, няма да успееш. Думите ти не ми въздействат по никакъв начин.
— Така ли? Аз пък мислех, че ме харесваш като мъж.
— Ти си затворник, който работи за мен — каза Кейт с колкото се може по-твърд глас.
— Млъкни, Кейт, за да мога да те целуна.
Внезапно устата й се затвори и Робин се възползва от мълчанието й, за да впие устни в нейните. Целувката му бе предизвикателна, подканяща — целувка, на която човек трудно би могъл да устои. Независимо от съпротивата на разума си, Кейт се подчини на влудяващата му страст, позволи му да проникне с език навътре в устата й. Той сякаш проникваше в цялото й тяло и Кейт имаше чувството, че преди просто не е била истински жива. Устните й горяха като огън, а коленете й трепереха от слабост.
Но тя мразеше това, мразеше тази своя слабост, мразеше цялото това състояние, до което я довеждаше Робин Флетчър.
Когато устните му се откъснаха от нейните и започнаха нежно да докосват врата й, Кейт си отдъхна с облекчение, вече можеше да събере мислите си. В този миг ръцете му се спусната към гърдите й и започнаха да правят всичко онова, за което й бе говорил преди малко — галеха, въртяха се, а пръстите му притискаха здраво зърната й. Кейт се чувстваше прекрасно, но трескаво мислеше, че трябва или да отблъсне веднага Робин или да се предаде и да поиска още. Избра първото, стисна здраво юмрук и с всичка сила го стовари в корема му.
— О-о-о! По дяволите, Кейт, защо правиш това, след като знаеш, че ти е приятно!
— Да не мислиш, че ми е приятно да ме опипва някакъв си затворник? — изкрещя Кейт, изпълнена с противоречиви чувства. — Ако баща ми не се нуждаеше толкова много от теб, щях да настоявам да те пратят отново да копаеш въглища в мините.
Очите на Робин се присвиха заплашително.
— Какво знаеш ти за въглищните мини?
— Знам, че Роналд те е пратил там, след като си извършил ново престъпление наскоро след освобождаването ти. Роналд каза, че същото може да ти се случи отново, ако не се държиш както трябва.
— Роналд, така ли. Доста бързо се сближихте. Чудя се защо ли се мъча да те предпазя. Как можеш да се довериш на човек като Портър, след като е толкова лесно да научиш истината за него — просто попитай Деър или Кейси.
— Може и да ги попитам — каза Кейт, — макар че Роналд ми разказа такива ужасни неща за Кейси.
— Не се и учудвам, че го е направил. И нима ти му повярва?
— Аз… аз просто не знам на кого да вярвам.
Неочаквано Робин вдигна очи и се загледа към вратата, а Кейт се обърна, за да види какво бе привлякло вниманието му. На входа стоеше една жена, а слънчевите лъчи зад гърба й детайлно открояваха пищната й фигура. Беше Лизи. Тя се бе вторачила но особен начин в Кейт и Робин. Едва в този момент на Кейт й хрумна, че бе застанала толкова близко до Робин, че телата им се докосваха. Проклинайки едва чуто, тя се отдръпна назад, но вече бе твърде късно — Лизи си бе направила съответните заключения.
— Мен ли търсиш, Лизи?
— Да, баща ви ви вика, господарке — отвърна Лизи, като прехвърли погледа си върху Робин.
Кейт кимна и тръгна веднага напред, само след миг профуча край Лизи и излезе от конюшнята. А когато се обърна след малко, забеляза, че Лизи се бе приближила към Робин и му се усмихваше изкусително. Кейт се усмихна подигравателно. Какво я интересува това? Дори и всички жени да се натискат на Робин Флетчър, тя няма да му се даде.
Дните минаваха и Уилям Маккензи все още се държеше, което наистина учудваше д-р Проктър. След първото си посещение той бе готов да се закълне, че Уилям няма да живее дори седмица. Но мина вече доста време и старецът, макар че бе доста зле, все още упорито се бе вкопчил в живота. Тази упоритост бе наследила от него и дъщеря му. Д-р Дан често посещаваше имението Маккензи и състоянието на Уилям не бе единствената причина за това. Той харесваше Кейт и му бе приятно в нейната компания.
Д-р Дан не беше единственият посетител на Кейт през този период. Роналд Потър също се появяваше много по-често, отколкото Робин би искал. Но след като Кейт така го наруга за обидата, която бе нанесъл на Потър при първото му посещение, той благоразумно изчезваше, щом Потър се появеше в имението. След случката в конюшнята Робин почти непрекъснато мислеше за Кейт. В началото реши, че просто има нужда от друга жена, за да забрави за нея. Два пъти ходи да види Серина, но и двата пъти не можа да се люби с нея. Мислите му бяха заети непрекъснато с Кейт, представяше си я как лежи под него, как невероятните й очи блестят от страст, а красивата й коса се е разпръснала, като ореол около лицето й. Нима беше полудял, по дяволите? Кейт не бе жена за него, те двамата просто не можеха да се понасят. Достатъчно бе да прекарат само две минути заедно и кавгата вече избухваше. Ако Кейт въобще мислеше за него, то със сигурност изпитваше единствено отвращение.