Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
След дълго лутане из мрачните и глухи помещения отрядът се озова пред тежка бронзова врата, която изглежда водеше към централната част на храма. Сидон почука и на въпросителния глас отвътре настойчиво помоли да бъдат пуснати доведените жреци и да се даде вечеря на новата стража. Но този път претърпяха неуспех: зад вратата се чу шум от множество гласове, след това настъпи тишина и най-после отговориха, че тук не могат да влязат — ще трябва да отидат в страничната къща, където било специалното място за стражата.
Помещението се оказа подземие, лишено от прозорци. Вероятно беше изсечено в скалата, която служеше за основа и на храма. Посрещнаха ги слуги, които веднага приготвиха обилна вечеря, придружена от чудесно вино. В това време влязоха и няколко жреци. Тяхното поведение, както и това на слугите, направи впечатление на Сидон; те изобщо не говореха, но слушаха всичко. Освен това през цялото време се навъртаха около вратата, която бе единственият изход от това подземие.
Мислите му бяха прекъснати от няколко слуги, който търкаляха доста обемисто буре.
— Праща ви го върховният жрец, храбри войници — каза единият от тях, — за да го изпиете в негова чест. Бурето е пълно с чисто иберийско вино.
— Браво! — извика Сидон, който започна да се поддава на изпитото вече вино. — Надявам се, че имате голям запас от това вино, нали? Ще го опитаме всички. — И всеки си напълни чашата с гъстото и ароматно вино. След това пак и пак, докато всички с изключение на Фулвия и Хирам взеха да скачат, пеят и лудуват.
Хирам започна да се тревожи: още повече че всички слуги бяха изчезнали. Той скочи силно разтревожен и с един удар на меча си разби съда с предателското питие.
— Достатъчно! — извика Хирам с властен глас. — Всички прекалихте! Време е вече за работа!
Придружаващата го тълпа се стресна. Всички тръгнаха към вратата, но тя беше заключена.
— Фегор ни е предал! — понесе се между войниците.
— Не! — решително възрази Фулвия. — Той твърде много ме обича, за да го направи.
— Ще трябва да разбием вратата — каза Хирам. — За тази цел ще ни послужи масата, която като че е направена точно за това.
— При мен, другари! — извика Сидон, който не можеше да си намери място от ярост. — Да излезем на свобода и да си разчистим сметките с тези предатели!
Няколко десетки жилави ръце понесоха масата и тя с тежък удар се стовари върху бронзовата врата. Масата стана на парчета, някои от мнимите жреци се търкулнаха на земята, но вратата дори не помръдна.
Никой не можеше да се примири с мисълта, че са затворени. С помощта на факлите Хирам и Тала разглеждаха стените. Но резултатите бяха печални: цялото помещение беше издялано в скала и всеки опит да я пробият щеше да бъде безумие.
— Остава ни само един път за спасение — каза Тала, гледайки изпитателно мрачно надвисналия над главите им свод, — Стените няма да се поддадат, но таванът е направен от отделни блокове, споени с цимент. Ако успеем да свалим някой от тях — спасени сме!
От останките на масата, столовете и други предмети бе направено нещо като висока естрада и нумидииците с ярост започнаха да рушат циментовия шев около един от блоковете.
XVI. ПЕРИПЕТИИТЕ НА БОРБАТА
Хирам, Фулвия, Тала и останалите войници стояха около вратата, опасявайки се от неочаквано нападение. Но от външния свят в подземието не проникваше нито звук. Сякаш на целия остров нямаше жива душа.
— Предчувствувам — шепнеше Хирам, разхождайки се със стиснати юмруци, — че сега навеки ще загубя Офит. Моето щастие, за което мечтаех, загива! О, защо напуснах Тир?
— Ако беше останал там, сигурно щеше да я забравиш, така ли? — попита със слаб глас застаналата до него Фулвия.
— Да забравя Офит? — като луд извика Хирам. — Не! Никога! Това не може да стане! Ще я обичам, докато сърцето ми тупти и в жилите ми тече кръв.
Фулвия го изгледа втренчено и каза с още по-тъжен глас:
— И ти ще бъдеш щастлив, Хирам! Ние, по-грамотните етруски, знаем и част от тайните на неизвестното. Аз мога да чета по звездите, по шума на вълните и по хиляди други предмети, непонятни за вас. И ти повтарям, че любимата ти ще бъде спасена и ти ще си щастлив!
— А можеш ли да узнаеш какво те очаква теб, дете? Какво е твоето бъдеще? Ще бъдеш ли щастлива?
— Аз ли? — попита девойката и сълзи бликнаха в очите й, но тя веднага се сепна и добави: — Нима аз нямам верния, пламенно любещ ме Фегор? Какво би ми попречило да бъда Щастлива?
Хирам поклати глава.
— Не лъжи пред лицето на смъртта, Фулвия — каза той. — Аз, струва ми се, знам тайната ти.