Къпиново вино

— За защита, момче — каза тихо. — За защита.

Едва след време Джей успя да проумее колко сериозен беше старецът.

Лятото се виеше като прашен път. Джей ходеше на Поуг Хил Лейн почти всеки ден, а когато имаше нужда да се усамоти, отиваше до Недър Едж и канала. Там почти нищо не се бе променило. Бунището се беше обогатило с нови ценни придобивки: захвърлени хладилници, торби с парцали, часовник със строшено стъкло, картонен кашон, пълен с книги с опърпани меки корици. Железницата също отрупваше насипа с богатства: вестници, списания, счупени касети, фаянсови съдове, тенекиени кутии, стъклени бутилки, които ставаха за връщане. Всяка сутрин Джей се разхождаше край железницата и внимателно оглеждаше всичко, като събираше онова, което му се струваше интересно или ценно, а после отиваше при Джо и поделяше с него придобивките си. При Джо нищо не се губеше. Старите вестници отиваха за тор. Парчетата черга или килим покриваха зеленчуковите лехи и не позволяваха на плевелите да растат. Найлоновите пликове покриваха клоните на овощните дървета и ги пазеха от птици. Джо му показваше как се правят похлупаци за младите растения от заоблените дъна на пластмасови лимонадени шишета и как се засаждат картофи в спукани автомобилни гуми. Веднъж цял следобед влачиха един стар захвърлен фризер по железопътния насип, за да направят в него разсадник. Събираха метални отпадъци и стари дрехи в кашони и ги продаваха на човека, който изкупуваше отпадъци. Празни кутии от боя и пластмасови кофи се използваха за саксии. В замяна на това старецът учеше Джей на градинарство. Постепенно момчето се научи да различава лавандула от розмарин и исоп5 от градински чай. Научи се да опитва почвата — вземаше щипка пръст с палец и показалец и я слагаше под езика, като човек, който опитва хубав тютюн, — за да определи киселинността й. Научи се да лекува главоболие със смачкани стръкове лавандула или стомашни болки с мента. Да прави чай от превара6 и лайка за по-добър сън. Да сади невен в лехата с картофи, за да пропъжда паразитите, и да бере връхчетата на стръковете коприва, за да прави бира от тях, а също да продупчва знака, сложен да предпазва против уроки, ако край него прелети сврака. Разбира се, случваше се старецът да не устои на изкушението да се пошегува. Например веднъж му беше дал да изпържи луковици жълт нарцис вместо обикновен лук или го бе накарал да посади узрели ягоди в края на градината, за да види дали ще се хванат. Но през повечето време беше сериозен, или поне на Джей така му се струваше, и истински се наслаждаваше на новата си роля на учител. Може би още тогава знаеше, че краят наближава, макар и момчето да не подозираше нищо, но през това лято Джей беше най-щастлив, седеше в градината и слушаше радио или сортираше събраните отпадъци, или държеше резачката, докато Джо подбираше плодове за поредната партида вино. Двамата обсъждаха предимствата на „Добри вибрации“ (изборът на Джей) срещу „Чисто нов комбайн“ (изборът на Джо). Джей се чувстваше сигурен, защитен, сякаш всичко това беше малко вързопче вечност, което никога няма да се изгуби, никога няма да престане да действа. Но нещо се променяше. Може би се дължеше на Джо: В погледа му се бе появило безпокойство, тревога, посетителите бяха намалели — понякога един-двама за цяла седмица, — а на Поуг Хил Лейн беше някак загадъчно тихо. Не се чуваха удари с чук, никой не пееше, по-малко пране висеше по въжетата в дворовете, клетките за зайци и гълъби пустееха изоставени и занемарени.