Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Когато най-после пристигна в Ажен, беше късен следобед. Отново изпита предишната нервност, сетивата му се изостриха за околната обстановка. През прозореца на влака виждаше полета и ферми, овощни градини и разорана земя с цвят на шоколад. Всичко тънеше в зеленина. Много от дърветата вече цъфтяха — стори му се необичайно рано за март, макар че единственият му опит в градинарството беше в двора на Джо, на хиляди мили северно от тук. Джей взе такси до агенцията за недвижими имоти — адресът беше на брошурата — с надеждата да получи разрешение да огледа къщата, но там вече беше затворено. По дяволите!
Въодушевен от внезапното си бягство, Джей изобщо не беше мислил какво ще прави, ако се случи подобно нещо. Ще търси хотел в Ажен? Без да види къщата си? Своята къща? Тази мисъл го накара да настръхне. Утре беше неделя. По всяка вероятност агенцията пак нямаше да работи. Трябваше да чака до понеделник сутринта. Той стоеше колебливо пред заключената врата, а през това време таксиметровият шофьор зад гърба му започваше да губи търпение. На колко километра от тук беше Ланскене су Тан? Със сигурност там щеше да се намери нещо, дори може би хотел от типа на „Кампанил“ или „Ибис“, или в краен случай стая под наем, където би могъл да отседне. Беше пет и половина. Щеше да има време да огледа къщата, макар и само отвън, преди да се стъмни.
Импулсът беше твърде силен. С необичайна за себе си решителност Джей се обърна към отегчения таксиметров шофьор и му показа картата.
— Vous pouvez m’y conduire tout de suite?7
Шофьорът помисли малко с изражение на човек, който схваща бавно — типично за тази част на страната. Джей извади от джоба на дънките си пачка банкноти и му ги показа. Шофьорът равнодушно сви рамене и му махна с глава да се качва. Джей забеляза, че не му предлага помощ за багажа.
Пътуването трая половин час. Той отново задряма на задната седалка, където миришеше на кожа и тютюн. Шофьорът пушеше „Голоаз“, доволно подсмъркваше и натискаше клаксона без нужда на оживения път. След малко подкара колата с бясна скорост по тесни пътища, като победоносно надуваше клаксона и плашеше селските кокошки, които се разбягваха с кудкудякане. Джей започваше да изпитва глад, имаше и нужда да пийне. Разчиташе, че ще намери къде да хапне, когато пристигнат в Ланскене, но сега, като гледаше прашния път, по който колата подскачаше и се тресеше, започваше сериозно да се съмнява.
Той потупа шофьора по рамото.
— C’est encore loin?8
Шофьорът сви рамене, посочи напред, намали скорост и спря.
— La.9
Да, наистина беше там, точно зад малка горичка. Червената полегата светлина на срамежлив залез осветяваше керемидения покрив и варосаните стени почти свръхестествено ярко. Джей виждаше някъде встрани да проблясва вода, а овощната градина, потънала в зеленина на снимката, сега светлееше, отрупана в цвят. Беше красиво. Той плати на шофьора голяма част от останалите си франкове — повече, отколкото бе необходимо — и извади куфара си от таксито.
— Attendez-moi ici. Je reviens tout de suite.10
Шофьорът махна неопределено с ръка, което вероятно означаваше съгласие. Като го остави да чака на безлюдния път, Джей бързо тръгна към дърветата. Когато ги наближи, установи, че оттам се вижда по-добре къщата и част от лозето. Снимката в брошурата заблуждаваше — на нея се виждаше само малка част от земята. Тъй като беше израсъл в града, Джей нямаше представа от акри, но имотът изглеждаше огромен; от едната страна граничеше с пътя и реката, от другата — с дълга ограда, която минаваше зад къщата и продължаваше по-нататък, където се простираше още земя. В далечния край, до реката, се виждаше друга къща, малка и схлупена, а зад нея — селото, църковна камбанария, път, който тръгваше от реката и криволичеше нагоре, още къщи. Пътеката към неговата къща минаваше покрай лозето — вече пораззеленено и избуяло сред гъсти плевели — и изоставена зеленчукова градина, където над глухарчетата подаваха рунтави глави миналогодишни аспержи, артишоки и зеле.
7
Може ли да ме откарате там веднага? (фр.) — Бел.прев.
8
Далеч ли е още? (фр.) — Бел.прев.
9
Ей там (фр.) — Бел.прев.
10
Изчакайте ме тук. Веднага се връщам (фр.). — Бел.прев.