Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Алхана беше дъщеря на строго и благочестиво семейство, което много отдавна бе определило мъжа, за когото трябваше пя се омъжи — елфски благородник. И съвсем естествено, през голините изминали от сключването на споразумението, те никога не се бяха докосвали. Той беше останал с нейните поданици а тя се върна в града, за да намери баща си, но се изгуби в света на хората, които презираше, но едновременно с това я очароваха. Бяха толкова силни, а емоциите им — първични и искрени. И тъкмо когато бе решила, че винаги ще ги мрази и презира, един от тях се открои над всички.
Тя погледна скръбното му лице и съзря гордост, благородство, дисциплина, идеали. Недостижими идеали. И много печал.
Този мъж — този човек — я привличаше. С него се чувстваше спокойна. Обля я сладостна топлина и Алхана изведнъж разбра, че този огън е по-опасен от огъня на хиляда дракона.
— По-добре да тръгваме — прошепна тихо Стърм, но за негово учудване тя го отблъсна и се отдръпна.
— Трябва да се разделим — отвърна му тя с глас, студен като зимна нощ. — Сама ще се върна в моя лагер. Благодаря, че ме придружи.
— Какво? Сама? Това е лудост! — Той хвана ръката й. — Не мога да ти позволя… — и осъзна грешката си. Алхана дори не помръдна, просто го изгледа убийствено, докато не я пусна.
— И двамата имаме приятели, с които сме обвързани.
Пътищата ни трябва да се разделят! — Тя погледна набразденото му от сълзи лице и гласът й потрепери, но намери в себе си сили да продължи, защото си спомени, че народът и разчита на нея. — Благодаря за помощта, но наистина трябва да тръгвам, докато улиците все още са пусти.
Стърм я погледна с болка и учудване. След това лицето му се вкамени.
— За мен бе щастие да ви служа, лейди Алхана. Но вие все още сте в опасност. Разрешете да ви придружа до вашия лагер и повече няма да ви създавам притеснения.
— Невъзможно! — отсече Алхана и стисна зъби. — Той е съвсем наблизо, а и приятелите ми знаят как да се измъкнем от града. Прости ми, но никога не съм имала доверие на хората. Кафявите очи на Стърм проблеснаха. Алхана усети, че той трепери и едва не се пречупи за втори път, но преглътна и продължи:
— Знам къде сте отседнали — в хана „Червения дракон“. Може би ние ще успеем да ви помогнем с нещо…
— Няма нужда. — Гласът на Стърм вече бе по-студен от нейния. — И недейте да ми благодарите. Направих онова, което повелява моят кодекс. Сбогом.
Той понечи да се обърне, изведнъж си спомни нещо, извади диамантената игла от пояса си и я сложи в ръката на Алхана.
— Ето! — Стърм погледна в очите й, където видя болка, която тя се опитваше да прикрие. Гласът му омекна, макар да не разбираше причината. — Щастлив съм, че ми се доверихте, дори за малко.
Алхана впери поглед в украшението и се разтрепери. Вдигна очи, но вместо очакваното презрение, съзря съчувствие. Този човек я изненадваше за пореден път. Взе ръката му, сложи иглата в дланта и сключи пръстите му.
— Задръж я — прошепна тя. — Спомняй си за Алхана Старбрийз, когато я поглеждаш, и знай, че някъде тя също мисли за теб.
Очите на рицаря плувнаха в сълзи. Той наведе безмълвно глава, целуна иглата, прибра я внимателно в пояса си и протегна ръце, но Алхана се отдръпна и извърна бледото си лице.
— Моля те, тръгвай.
Рицарят за миг остана неподвижен и нерешителен, но не можеше — честта не му позволяваше — да не изпълни заповедта й. Той се обърна и бързо изчезна из кошмарните улици.
Алхана постоя загледана подире му. Защитната й черупка отново успя да се втвърди.
— Прости ми, Стърм — прошепна на себе си, но се сепна. — Не, не ми прощавай! Бъди ми благодарен. Тя затвори очи, формира мисловен образ и изпрати послание, което стигна до покрайнините на града, където нейните приятели я очакваха, за да я отведат от света на хората. След като получи телепатичния им отговор, тя въздъхна и огледа задимените улици в трескаво очакване.
— Аз нали ви казах — обади се Райстлин в мига, когато първите рогове пронизаха следобедната тишина.
Ривъруайнд го изгледа раздразнено и се зачуди какво да прави.