Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Бе разкървавил ръцете си в безплодни опити да помести гредата, която щеше да е по силите на трима като Карамон. Танис напипа пулса на Тас — беше съвсем слаб.
— Остани с него! Аз влизам вътре да доведа Карамон. Флинт се обърна към хана. И двамата чуваха пронизителните крясъци на драконяните и дрънченето на оръжията им. Изведнъж избухна странна светлина — магията на Райстлин. Джуджето поклати глава. Разбираше, че Танис едва ли ще успее да се върне заедно с Карамон, но все пак се насили да се усмихне.
— Добре, ще остана с него. Сбогом!
Танис преглътна, опита се да каже нещо, но се отказа и затича към хана. Райстлин кашля толкова дълго, че едва се задържа прав, но накрая избърса кръвта от устните си, бръкна в един от вътрешните джобове на робата си и извади малка кожена кесия. Беше му останало само едно заклинание и сила, колкото да го изрече.
Опита се да изсипе съдържанието на кесията в каната с вино, която Карамон бе донесъл преди началото на битката, но ръцете му трепереха неконтролируемо. Поредният спазъм го преви одве. Изведнъж някой го хвана за ръката и той с мъка извърна глава. Лорана.
— Какво е това? — попита тя.
— Съставки за заклинание — задави се магьосникът. — Сипи ги във виното.
Лорана кимна и направи каквото й каза. Прахът се разтвори моментално.
— Не пий от него — предупреди я той, след като спазъмът премина.
— Какво е това? — попита тя отново.
— Лекарство за сън — прошепна магьосникът и очите му проблеснаха.
— Нали не смяташ, че ще спим тази нощ? — усмихна се криво Лорана.
— Не е такова лекарство. Действието му наподобява смърт. Сърцето почти спира, дишането — също, кожата изстива и побелява, а крайниците изтръпват.
Лорана разтвори широко очи.
— Защо…
— Като последно средство. Ако врагът те сметне за мъртъв и имаш късмет, може да те остави на бойното поле. Ако не…
— Ако не, какво?
— Ами, не са много тези, които са станали от погребалните си клади — отвърна безстрастно Райстлин. — Но не вярвам да се стигне дотам.
Той задиша по-леко и се наведе стреснато, когато над главата му профуча стрела. Видя треперещите ръце на Лорана и разбра, че не е толкова хладнокръвна, колкото се опитва да изглежда.
— Да не би да възнамеряваш да ни дадеш да пием това нещо?
— Така ще избегнем изтезанията на драконяните.
— Откъде знаеш?
— Имай ми доверие — усмихна се едва забележимо магьосникът.
Лорана го изгледа и потръпна. Отри кървавите си ръце в кожените доспехи, за да ги избърше, не успя, но дори и не забеляза.
Край главата й изсвири стрела, а тя дори не се стресна. Само я погледна с отсъстващ поглед. Карамон нахълта в стаята и заедно с него проникна дим от пожара в общото помещение. Една стрела стърчеше от рамото му и неговата кръв се стичаше в странна смесица със зелената Драконянска кръв.
— Нахлуват през главната врата! — извика задъхан. — Ривъруайнд нареди да се съберем тук!
— Чуй! — предупреди го Райстлин. — Май са проникнали и от другаде.
Вратата на стаята се отвори с трясък и Карамон и Лорана скочиха с мечове в ръце. В рамката се очерта висока черна фигура.
— Танис! — изкрещя Лорана и се хвърли към него.
— Лорана! — прегърна я той и едва не се разплака от облекчение.
Карамон прегърна и двамата.
— Как са останалите? — попита след малко Танис.
— Дотук добре — отвърна воинът и надникна зад рамото му.
— Къде са…
— Стърм изчезна — продума изтощено Танис. — Флинт и Тас са отвън, на улицата. Кендерът е затиснат от една греда. Гилтанас е наблизо. Ранен е — обърна се към Лорана, — не е сериозно, но не може да ходи.
— Добре дошъл, полуелфе — обади се шепнешком Райстлин. — Идваш тъкмо навреме, за да умреш с нас. Танис забеляза каната с вино, черната кесия и го погледна ужасен.
— Не! — отсече твърдо. — Няма да умрем! Не и по този начин — повикайте останалите!
Карамон изкрещя с всичка сила. Ривъруайнд нахлу откъм общото помещение, където досега беше обстрелвал враговете със собствените им стрели, защото неговите отдавна бяха свършили.
Останалите го последваха и при вида на Танис на лицата им грейнаха усмивки, изпълнени с надежда. Вярата им го разгневи. „Някой ден ще ги предам, а може вече да съм го сторил.“ Той поклати яростно глава.
— Слушайте! — опита се да надвика грохота на битката. — Има възможност да излезем през задната врата! Онези отвън са малко. Основната част от армията е още в града.
— Някой ги е пратил специално за нас — измърмори Райстлин.
— Явно — кимна Танис. — Не разполагаме с много време. Ако успеем да се доберем до хълмовете…