Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Ест Тсартай ен Парананайт — отвърна той, без да се замисля, и се обърна към Танис. — Соламнийски рицари.
— Какво? — удиви се Танис. — Защо…
— Нямаме време за обяснения, Стърм Брайтблейд — намеси се с отчетлив акцент един от рицарите. — Стражите ще се върнат всеки момент. Последвайте ни.
— Я по-полека! — изръмжа Флинт, закопа крака в земята и размаха счупената дръжка на една изоставена алебарда, която беше колкото ръста му. — Или ще ни обясните, или не отивам никъде! Откъде знаете името на рицаря и защо ни причаквахте…
— О, я го очистете! — пропя от сенките един пронизителен глас. — И оставете тялото му на лешоядите. Макар че и те едва ли ще си дадат труда да го ядат. Малко са съществата, които ще смелят джудже…
— Доволен ли си? — обърна се Танис към Флинт, който беше побеснял от ярост.
— Някой ден ще очистя този кендер! — изрева джуджето. От другия край на улицата се дочуха полицейски свирки и спътниците побързаха да последват рицарите по безкрайните и объркани пресечки. Таселхоф каза, че имал важна работа и изчезна, преди Танис да успее да го докопа. Полуелфът забеляза, че това изобщо не изненада рицарите, които също не се опитаха да го спрат. Те отказаха да отговарят на въпросите им и непрекъснато ги подканяха да бързат, докато не навлязоха в стария град. Чак тогава спряха. Тук нямаше живот. Улиците бяха пусти и напомняха за тези в Ксак Тсарот. Рицарите отведоха Стърм настрани и заговориха на соламнийски, докато останалите почиваха.
Танис се облегна на една стена и се огледа. Изоставените сгради бяха внушителни и много по-красиви от тези в новия град. Великолепният Тарсис отпреди Катаклизма явно заслужаваше името си, въпреки че сега беше потънал в разруха. В запустелите дворове растяха само, плевели, изсъхнали от зимния вятър. Той отиде и седна на скамейката при Гилтанас и Алхана. Елфът го представи.
— Алхана Старбрийз, това е Танис. Той е син на жената на чичо ми и години наред живя в Куалинести.
Тя вдигна качулката си и изгледа Танис с ледено презрение.
Син на жената на чичо ми беше завоалиран начин да се каже за някой, че е незаконороден. Танис се изчерви и старата болка се върна със същата сила както преди петдесет години. Зачуди се дали някога ще успее да я превъзмогне. Той почеса брадата си и каза рязко:
— Майка ми е била изнасилена от воин — човек от мрачните години след Катаклизма. След смъртта й Говорителят бе така добър да ме прибере и да ме отгледа като свой син.
Тъмните очи на Алхана потъмняха още повече и се превърнаха в две нощни езера. Веждите й се извиха.
— Нужно ли е да се извиняваш за произхода си? — попита ледено тя.
— Н-не… — заекна Танис и се изчерви още повече. — Аз…
— Тогава не го прави — прекъсна го тя отново и се обърна към Гилтанас. — Попита ме защо съм дошла в Тарсис. За да търся помощ. Трябва да се върна в Силванести и да намеря баща си.
— Да се върнеш в Силванести? — повтори замислено елфът. — Не знаех… не знаехме, че сте напуснали древната си родина. Нищо чудно, че изгубихме контакт.
— Да… — Лицето на Алхана помръкна. — Злото, което принуди вас, нашите братовчеди, да напуснете Куалинести, сполетя и нас.
Дълго се борихме с него, но накрая бяхме принудени или да бягаме, или да загинем безславно. Баща ми изпрати народа ни в южен Ергот. Аз ги водех. Той остана в Силванести. Не бях съгласна с решението му, но той каза, че ще успее да се справи със злото, което рушеше земята ни. Отведох ги на безопасно място, оставих ги там и се върнах да потърся баща си, защото от много дни нямаше никакви вести от него.
— Никой ли не те придружи в това опасно пътуване? — попита Танис.
Алхана се обърна, изненадана, че се е намесил в разговора им. За миг изглеждаше, сякаш няма да му отговори, но след като го погледна, промени решението си.
— Много воини предложиха да дойдат с мен — отвърна гордо. — Но когато казах, че съм отвела народа си на безопасно място, това не беше истина. В този свят вече не съществува такова място. Воините останаха да пазят хората ми, а аз дойдох сама в Тарсис, надявайки се да намеря други, които да ме придружат до Силванести. Представих се на Господаря и Съвета, както изисква протоколът…
— Глупава постъпка — прекъсна я безцеремонно Танис. — Знаела си какво е отношението им спрямо елфите, дори преди да дойдат драконяните! Имала си страхотен късмет, че само са те изгонили от града. Алхана пребледня още повече, ако това изобщо беше възможно. Очите й проблеснаха.
— Постъпих както повелява протоколът! — Възпитанието не й позволяваше да изрази нещо повече от ледено презрение. — В противен случай поведението ми би подхождало на някаква варварка. След като Господарят отказа да ми помогне, му заявих, че възнамерявам сама да се заема с тази работа. Всичко друго щеше да представлява безчестие.