Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Флинт, който трудно следеше разговора, побутна Танис.
— Тя и рицарят направо са създадени един за друг, освен ако преди това превеликата им честност не ги затрие. Полуелфът не успя да му отговори, защото Стърм се присъедини към тях.
— Танис, рицарите са открили древната библиотека! Това е била целта на идването им в Тарсис. Открили са в Палантас архиви, в които се споменавало, че тук се съхраняват книги за Драконите. Съветът на рицарите ги е пратил да проверят дали библиотеката е оцеляла.
Стърм махна на рицарите и те се приближиха.
— Запознай се с Брайън Донър, Рицар на меча, а това са Аран Толбоу, Рицар на короната, и Дерек Краунтард, Рицар на розата. — Мъжете се поклониха. — А ето и нашия водач — Танис Полуелфа — продължи Стърм.
Танис видя учудения поглед на Алхана, която погледна рицаря, за да се увери, че е чула правилно.
Стърм представи Гилтанас и Флинт, след което се обърна към Алхана, но замълча сконфузено, защото осъзна, че не знае нищо за нея.
— Алхана Старбрийз — довърши вместо него Гилтанас. — Дъщеря на Говорителя на звездите. Принцеса на елфите силванести.
Рицарите пак се поклониха, но този път по-ниско.
— Приемете искрената ми благодарност за това, че ме спасихте — каза високомерно Алхана и огледа групата, като задържа погледа си върху Стърм. След това се обърна към Дерек, тъй като членството му в Ордена на розата означаваше, че е водачът. — Намерихте ли книгите, заради които ви изпрати Съветът?
Танис изгледа любопитно рицарите, които бяха свалили качулките си. Знаеше достатъчно за соламнийските рицари, за да предположи, че Съветът — главният управляващ орган на Соламния — ще изпрати най-добрите. Особено внимателно огледа Дерек, който бе най-възрастен и с най-висок чин. Малцина стигаха до Ордена на Розата. Изпитанията бяха трудни и опасни и в него се приемаха само рицари с най-благородно родословие.
— Намерихме само една книга, милейди — отвърна Дерек, — написана на древен и непознат език. В нея имаше илюстрации на дракони и затова смятахме да я препишем и да отнесем копието на Съвета в Санкрист, където се надявахме нашите учени да я преведат. Но в същото време намерихме един, който може да я прочете. Кендерът…
— Таселхоф ли! — избухна Флинт.
— Таселхоф? — повтори невярващо Танис и челюстта му увисна. — Та той едва чете на общия! Единственият сред нас, който би могъл да я преведе, е Райстлин.
Дерек сви рамене.
— Кендерът имал някакви очила, които, според него, били за „истинско виждане“. Той ги сложи и каза, че всичко се четяло. Каза…
— Представям си какво е казал! — процеди през зъби Танис. — Приказки за машини, магически пръстени и растения, които живеят без въздух. Къде е той? Искам да поговоря насаме с Таселхоф Бърфут.
— Магически очила за истинско виждане! — измърмори Флинт. — Аз пък съм земеров! Дерек поведе групата през някакъв проход в запустялата сграда. Навсякъде се търкаляха каменни отломки. Миришеше на ръжда и мухъл. Той запали факла и освети тесни стълби, които водеха към някакво подземие.
— Библиотеката се е намирала под земята и навярно това е единствената причина да оцелее по време на Катаклизма — обясни рицарят.
Слязоха по стълбите и се озоваха в просторно помещение. Танис затаи дъх и дори Алхана не можа да сдържи удивлението си. От пода до тавана се издигаха дървени рафтове, отрупани с книги, които се простираха докъдето им стигаше погледът. Всякакви книги. Подвързани с кожа, дърво и листа от някакви екзотични растения. Имаше и книги без корици, които представляваха просто свитък от листове, привързани с черни ленти. Някои рафтове не бяха устояли на продължителното въздействие на времето и книгите се търкаляха по пода.
— Та тук има хиляди томове! — удиви се Танис. — Как открихте тази книга?
— Не беше лесно. — поклати глава Дерек. — Търсихме дни наред, а когато накрая я намерихме, направо се отчаяхме.
Страниците й се разпадаха дори при най-лек допир. Налагаше се да я преписваме месеци наред. Но кендерът…
— Точно така, кендерът — прекъсна го мрачно Танис. — Къде е той?
— Тук съм! — обади се един писклив глас.
Танис присви очи и видя някаква маса, върху която гореше свещ. Тас седеше на висок дървен стол, наведен над една дебела книга. Когато се приближиха, видяха, че на носа му са кацнали чифт очила с малки стъкла.
— Добре, Тас — започна Танис, — откъде ги взе?
— Кое? — попита невинно кендерът. — Аа, това ли? Бяха в торбата ми… е, ако толкова държиш да научиш, намерих ги в кралството на джуджетата…