Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Той внезапно замълча и вдигна ръка. Всички чуха плющенето на огромните криле и пронизителния писък на дракон.
— Скрийте се! — изкрещя Ривъруайнд, но беше късно. Въздухът се взриви и триетажният каменен хан се срина като картонена къщичка.
— Бързо навън! — извика Танис. — Това място… — В този момент гредата над главата му изскърца и започна да пада. Сграбчи Лорана и буквално я изхвърли през вратата, където стоеше Елистан. Той я пое и изчезна заедно с нея. Последното, което чу, преди гредата да го удари, беше тихото заклинание на магьосника. Започна да пропада в мрака и накрая светът се стовари отгоре му.
Стърм излезе иззад ъгъла и видя как ханът рухва сред дим и пламъци. Отгоре кръжеше дракон. Сърцето на рицаря заби диво от мъка и страх. Огледа се, видя група драконяни и се скри в най-близкия вход. Те обаче го подминаха, без дори да погледнат към укритието му, улисани в разговор на неразбираемия си гърлен език. Очевидно смятаха, че са изпълнили задачата си и сега отиваха да се веселят. Но други трима, облечени в сини, а не в червени униформи, изглеждаха много притеснени от рухването на хана и гневно размахваха юмруци по посока на червения дракон.
Стърм усети как го обзема отчаянието. Долепи се до вратата и загледа драконяните с празен поглед, чудейки се какво да предприеме. Защо още стояха тук? Да не би приятелите му бяха успели да избягат? Изведнъж сърцето му заби учестено. Погледът му долови нещо бяло.
— Елистан!
Посветеният се промъкваше го развалините и носеше някого със себе си. Драконяните също го забелязаха и се втурнаха към него с извадени мечове, като крещяха на общия език да се предаде. Рицарят извика соламнийското бойно предизвикателство и излетя от входа. Гущероподобните изненадано се обърнаха.
Стърм почти не забеляза другата фигура, която приближаваше към него, затова пък чу дивия крясък на Флинт, а от един Друг, съседен вход долови магическо заклинание.
Гилтанас, който не можеше да се изправи, произнасяше магически слова, насочил ръка към драконяните. Едно от съществата се свлече на земята с ръка на гърдите, Флинт повали втория драконянин с камък, а Стърм фрасна третия с юмрук. Рицарят помогна на залитащия Елистан, който носеше на ръце някакво женско тяло.
— Лорана! — изкрещя Гилтанас от убежището си.
Замаяна и полузадушена от дима, тя отвори очи.
— Гилтанас? — прошепна и погледна рицаря. — Стърм? — промълви объркано и посочи немощно зад себе си. — Мечът ти, там е…
Стърм видя почти затрупаното от камъните острие на неговия меч, до него лежеше елфският меч на Танис. Той се раз-рови и вдигна оръжията. Ослуша се, но цареше гробовна тишина.
— Да се махаме оттук. — Рицарят погледна Елистан, който се взираше в развалините. Лицето му бе мъртвешки бледо. — Къде са останалите?
— Там са. А полуелфът…
— Танис?
— Да. Влезе през задната врата точно когато драконът нападна хана. Всички бяха в средата на стаята. Аз стоях на вратата. Тогава той, като видя, че гредата пада, успя да хвърли Лорана към мен. Точно когато я хванах, сградата рухна отгоре им. Не вярвам да са…
— Не! — изкрещя Флинт и се хвърли към разрушената сграда. — Не, не вярвам!
— Къде е Тас? — сграбчи го Стърм и го дръпна назад. Джуджето помръкна.
— Една греда го затисна. — Той се заудря по главата и шлемът му падна на земята. — Трябва да се върна при него Карамон… — Джуджето се разплака. — Този голям и глупав вол! Как можа да ми стори това! Ами Танис! Трябват ми сега, имам нужда от тях!
Стърм постави ръка на рамото му.
— Върни се при Тас. В момента той се нуждае от теб. По улиците е пълно с драконяни. Всички ще сме…
В този момент Лорана изпищя и писъкът й прониза сърцето му като стрела. Той се обърна и я хвана, преди тя да се насочи към развалините.
— Лорана! Недей! Невъзможно е да са останали живи!
— Нищо не разбираш! — изкрещя гневно тя и се освободи от хватката му. След това падна на колене, опита се да вдигне един от почернелите камъни, но не успя и изплака от безсилие. — Танис!
Стърм я гледаше безпомощно и се чудеше какво да направи.
Отговорът дойде сам. Рогове! Все по-близо и по-близо. Стотици, хиляди рогове. Той погледна Елистан, който му кимна с разбиране, и двамата се приближиха към Лорана. — Скъпа — промълви нежно Елистан, — вече с нищо не можеш да им помогнеш. Но живите имат нужда от теб. Брат ти е ценен, кендерът — също. Драконянските армии навлизат в града.
Имаме две възможности — или да тръгнем и да продължим борбата с тези ужасни същества, или да се предадем. Танис пожертва живота си за теб. Не обезсмисляй саможертвата му.
Лорана вдигна очи. Сълзите размиваха чернилката по лицето й.