Вечеря за двама
- Автор: Гейл Майк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечеря за двама». Краткое содержание книги:
Но биологическият часовник на Дейв неумолимо тиктака. И когато фалира списанието, за което работи, тръгва лавина от събития, които ще нароят куп проблеми.
Принуден да води рубрика с отговори на читателски проблеми в тийнейджърско списание, печеният Дейв изведнъж се намира затънал до гуша в пуберитетските излияния на своята аудитория. Едно от писмата обаче коренно се различава от останалите. Тринайсетгодишната Никола О’Конъл не търси съвет за момчета, а иска да научи повече за Дейв. Защото е убедена, че е неин баща. И притежава доказателства…
Бивш водещ на рубрика за читателски проблеми, сега Майк Гейл е журналист на свободна практика, който сътрудничи на редица списания като „Сънди Таймс“, „Стайл“ и „Космополитан“. Автор е на няколко бестселъра, окачествени от критиката като нова литературна ниша в съвременния роман.
Знам, че в наше време, когато Калвин Клайн измисли унисекс парфюм, когато сексизмът се смята за нещо отживяло от всички, освен от неколцина закоравели динозаври, и видът на пола, с който си се родил, вече не е нещо неизменно и на такива неща не трябва да се отдава значение, но се почувствах силно заплашен от мисълта да „повикаме някой мъж“.
Та нали аз съм мъж, казвам си, и не се нуждая от никакъв друг мъж тук!
Истината обаче е, че у всеки тип дреме петгодишното хлапе (с наклонности да майстори и поправя) и аз не виждам защо трябва да се плаща на другиго да свърши работата.
Когато живеех в квартири под наем, не сменях и една изгоряла крушка, без да вдигна шум до Бога. Звънях на хазяина още преди аварията да е станала.
В момента, в който жена ми и аз купихме собствен апартамент, съставихме дълъг списък с нещата, които се нуждаеха от ремонт. Внезапно прозрях, че без хазяин трябва сам да облека работната престилка. Перспективата да върша всички поправки, за които баща ми се грижеше, когато бях дете, бе толкова вълнуваща, че буквално не знаех откъде да започна. Нито какво да направя.
Според мъдростта на вековете, домашните ремонти, както футболът и мерките на Клаудия Шифъра са нещо, което мъжете владеят инстинктивно и по рождение. За нещастие нейде в тъмното минало някой от предците ми сигурно е страдал от генетична амнезия, защото въпреки че съм отличник и знам всичко за футболен клуб „Ливърпул“, сезон 82–87, падам си по мерцедеси с гюрук и германски супермодели, аз не знам АБСОЛЮТНО НИЩО за РЕМОНТА В ДОМА.
Това обаче не ме възпира да се заема с него. И преди да се осъзная, вече лежа на пода с гаечен ключ в ръка и отказвам каквато и да била помощ.
За нейна чест, жена ми е изключително търпелив човек и продължава да държи в ръце „Жълтите страници“, докато аз не призная поражението си или не създам дотам опасна ситуация, че да заплашва живота на двама ни. Тогава, но чак тогава, се обаждам по телефона. След като го направя, сядам в очакване да ми отнемат мъжествеността и проклинам образователната система. Какъв смисъл има да притежаваш степен по английски език и литература, когато си изправен срещу протекъл радиатор. Оттогава постоянната ми мечта е някой прекрасен ден мъж с работни дрехи да ми се обади по телефона в събота сутринта, за да ме помоли да намина и да му направя литературен разбор на пиесите на Шекспир в присъствието на отчаяната му съпруга. Знам, че това никога няма да се случи. Затова пък, когато дойде МЪЖЪТ, аз, за да компенсирам своята некадърност, вися над главата му, докато той работи, и създавам впечатлението, че разбирам основните принципи на централното отопление. За да бъде унижението ми пълно, жена ми настоява да му предложа чаша чай и бисквити, докато той, след като прибира нечувана сума за десет минути работа, ми обяснява, че моите опити да оправя повредата са я влошили още повече и накрая добавя дебелашката шега, че „с малко повече знания и сръчност, приятел, можеше да си спестиш куп пари“.