Вечеря за двама

— За целуването ли?

— За целуването.

— Честно казано, не си спомням някога да съм имал такъв проблем.

— Ама че опашата лъжа! Какъв лъжец! — обвинява ме Изи. — Как може първата целувка в живота ти да не е представлявала проблем? С кого беше?

Замислям се доста дълго. Подробностите са мъгляви. Някой празнува четиринайсетия си рожден ден. Играта на „бутилка“ излиза извън контрол. Затъмнена стая. Чужд език с вкус на перно и френско грозде.

— Аманда Редингтън, на един рожден ден — рапортувам. — Едро момиче с грамадни очила. Закова ме изненадващо.

— Харесваше ли я? — пита Лий.

— Не съвсем — признавам.

— Тогава защо си я целунал? — любопитства Джени.

— Тя предложи. Реших, че ще бъде грубо, ако й откажа.

— А какво знаеше за целуването преди този момент? — продължава разпита Изи.

— Нищо.

— И какво научи след това? — настоява Стела.

— Че не бива да оставам в тъмни стаи с Аманда Редингтън.

— Тогава какъв съвет смяташ да дадеш на бедното момче? — пита Изи, посочвайки писмото.

— Ще му кажа да го направи като по филмите. Ще му кажа: започни нежно, затвори очи, наведи глава настрани, за да не сблъскате носовете си. Може да държи ръцете й, но през първите десет минути не бива да прави опити да си вкарва езика някъде, където не му е мястото, освен ако не бъде поканен.

— А овлажняването? — изненадва ме Стела.

— Какво овлажняване?

— Дейв, като момиче, което някога също е било на тринайсет години, ми позволи да знам, че момчетата на тази възраст имат сериозен проблем с овлажняването. Те са толкова сухи, та имаш чувството, че целуваш шкурка, или напълват устата ти със слюнка и ти иде да повърнеш. И знаеш ли, най-ужасното нещо, което може да направят — повярвай ми, случвало ми се е много пъти — е да оближат устните си и сетне да ги избършат с ръкав!

Джени пронизително изпищява:

— Ужасно!

— Аз пък винаги съм мислел, че облизването и избърсването са много секси — парирам. — Нали разбираш, нещо от рода на „Ей ме на, бейби, тук съм и съм готов на всичко“. На Изи много й харесваше, когато започнахме да ходим.

— Може да си заложиш главата на дръвника, че не съм била аз — опровергава ме тя. — Той е страхотен лъжец!

— Трябва ли да кажа всичко това на момчето? — обръщам се към Джени.

— Точно така — съветва ме тя. — Не е толкова лесно, колкото си мислеше, нали? Вземи още едно писмо и хайде да поръчаме, че умрях от глад.

Последното писмо, което изваждам от торбата, е в кафеникав плик на „Бритиш Газ“ с предплатена такса за обратна връзка, само че логото на фирмата е зачертано накръст с дебел черен маркер и на мястото му е изписан адресът на „Тийн Сийн“. Вдигам го, за да го види цялата маса.

— Изглежда страховито — казва Лий.