Вечеря за двама
- Автор: Гейл Майк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечеря за двама». Краткое содержание книги:
Но биологическият часовник на Дейв неумолимо тиктака. И когато фалира списанието, за което работи, тръгва лавина от събития, които ще нароят куп проблеми.
Принуден да води рубрика с отговори на читателски проблеми в тийнейджърско списание, печеният Дейв изведнъж се намира затънал до гуша в пуберитетските излияния на своята аудитория. Едно от писмата обаче коренно се различава от останалите. Тринайсетгодишната Никола О’Конъл не търси съвет за момчета, а иска да научи повече за Дейв. Защото е убедена, че е неин баща. И притежава доказателства…
Бивш водещ на рубрика за читателски проблеми, сега Майк Гейл е журналист на свободна практика, който сътрудничи на редица списания като „Сънди Таймс“, „Стайл“ и „Космополитан“. Автор е на няколко бестселъра, окачествени от критиката като нова литературна ниша в съвременния роман.
Пеперони7
Тревър, Джени, Стела, Лий, Изи и аз седим в претъпканата „Пица Експрес“ в Сохо. Тук сме от петнайсет минути и вече два пъти отпращаме сервитьорката, защото сме прекалено заети да обсъждаме най-новото развитие в кариерата ми, та нямаме време да изберем какво да поръчаме.
— Нали знаеш, че да водиш рубрика със съвети в момичешко списание не е нормално занимание за мъж на твоята възраст? — установява Тревър. — Абсолютно не е нормално.
— Едва ли би могъл да си намериш по-идиотско занимание — отсъжда Стела.
— Например в „Месечник за яхти“? — предлага Изи. — Дейв през живота си не е припарвал до морето. Би било достатъчно идиотско.
— Не — отсича Тревър. — Лодките спадат към категорията на нещата, от които един мъж може да се преструва, че се интересува, дори да не е така. Също както голфът, всякакъв вид возила, които имат мотор…
— … всичко технологично — компютри, видеокамери и тъй нататък — добавя Лий.
— По принцип всичко, което е истински мъжко — обобщава Тревър.
— Я го оставете на мира — защитава ме майчински Джени. — Дейв ще бъде най-брилянтният съветник. Като ни идваше на гости, докато Стела, Изи и аз живеехме заедно в апартамента в Ийст Фингли, ние винаги го молехме за съвети относно мъжете.
— Права е — намесва се Стела. — Но нали всеки се отнася така с гаджето на приятелката си? Третира го като по-голям брат.
Това е самата истина. Не правех нищо повече освен да ги слушам как говорят неуморно за мъжете, от които се интересуваха. Не съм смятал, че давам съвети — по-скоро забавлявах съквартирантките на гаджето си, докато я чаках да се приготви, за да излезем.
— Звучи като щатен евнух на апартамента — подмята Тревър. — А съветът му към Джени, когато се колебаела да тръгне ли с мен, бил, че съм от типа чук-чао.
— Само ти подливах вода — разхилвам се. — Нищо лично, Трев.
— Стига сме се дърпали — предлага Джени. — Въпросът е дали си готов, Дейв.
— За какво?
— За първото си писмо като съветник по любовните мъки.
мъка
Джени умишлено мъкне със себе си чанта, пълна с писма, адресирани до рубриката „Питай Адам“. Пъхам ръка в сака, разбърквам и изваждам един плик, сякаш избирам победител в едно от телевизионните състезания от моята младост. Той е пастелно зелен, а адресът на списанието е прилежно изписан с металическо сребристо мастило. Самото писмо е върху жълта хартия, изрязана във формата на куче. Чета на глас:
Скъпи Адам,
Аз съм на петнайсет години. Харесвам едно момче от нашето училище на име Питър още от началото на срока и мисля, че и той ме харесва. Единственият проблем е, че Питър ходи с най-добрата ми приятелка Лиз. Тя живее три къщи преди нашата, така че много често на финала оставаме двамата, след като той е изпратил Лиз. Наистина е много мил. И това не е просто сляпо увлечение. Мисля, че той чувства същото. Но не съм сигурна. Трябва ли да му кажа? Трябва ли да рискувам приятелството си с Лиз? Какво да направя?