Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
Белият вожд (Северо-мексиканска легенда) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:

Роден в глухата ирландска провинция, Томас Майн Рид (1818–1883) заминава през 1840 г. за Новия свят да търси своето място под слънцето. Изковава сам съдбата си с цената на тежки житейски уроци и успява да нареди името си сред световно известни автори на приключенски романи. Самите заглавия на неговите произведения са обещание: „Ловци на скалпове“, „Конникът без глава“, „Морският вълк“, „Сигнал за бедствие“, „Смъртоносен изстрел“.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 128
Перейти на страницу:

Ловецът на бизони беше наистина в неприятно положение. Всичките му надежди, литнали така високо напослетък, бяха разбити в един миг. Цялото му имущество ограбено; целта на пътуването загубена; дългите, опасни и трудни пътувания — съвсем безсмислени. Щеше да се върне с празни ръце, по-беден и отпреди, защото, загуби и собствените си пет товарни мулета. Оставаха само воловете и верният му кон, вързан за една от колите. Но с тях можеше да кара само храна за себе си и хората; не можеха да вземат нито една бала кожи, нито една bulta108 месо повече от потребното да се хранят из пътя!

Такива мисли минаваха през ума на ловеца, докато гледаше подир изчезналите крадци. Не направи опит да ги гони — би било не само безполезно, но и опасно. Би ги стигнал с великолепния си кон, но би и загинал от копията им!

— Проклето индианско двуличие! — повтори той още веднъж. След това стана, върна се в корала и заповяда да приберат воловете и да ги привържат здраво към колите. Някои изостанали индианци можеха да ги нападнат ненадейно и понеже беше опасно да легнат, ловецът и четиримата му другари останаха будни и нащрек цялата нощ.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Noche trista109 за Карлос — нощ на мъчителни размишления. Загубил имуществото си; обкръжен от враждебни индианци, които можеха да се върнат и да го убият заедно с другарите му; на стотици мили от дома или от какво да е селище на бели; връщане през обширна пустиня; безцелно връщане при това, щом бе ограбена всичката му стока или може би само за да е прицел на подигравки; никакви изгледи за удовлетворение или обезщетение, защото властта няма да прати отряд да отмъщава за толкова незначителен човек; освен това никакви испански войници не биха могли да проникнат дотук, дори ако желаят; а камо ли да се помисли Вискара и Робладо да пратят отряд заради него! Не, не; никаква надежда за връщане на загубеното. Ограбен е жестоко и трябва да го понесе! А колко мрачно е бъдещето пред него!

Щом съмне, ще иде в лагера на вакоите и ще ги укори смело за коварството им. Но каква полза? И дали ще ги намери? Не, най-вероятно е да са предприели грабежа, когато са тръгнали към друга област!

Неведнъж нощем му хрумваше една съвсем безумна мисъл. Ако не може да получи обезщетение, би могъл поне да си отмъсти. Вакоите не са без неприятели. Много съседни племена са във война с тях; Карлос знаеше, че панеите са техни могъщи врагове.

„Съдбата ми е горчива мислеше Карлос, но отмъщението е сладко! Защо да не потърся панеите, да им съобщя намеренията си, да им предложа копието, лъка и вярната си пушка? Не съм срещал панеи. Не ги познавам. Но не съм слабак, а като разберат, че имам да си отмъщавам, няма да отхвърлят помощта ми. С мене ще дойдат и хората ми; знам, че ще ме последват гдето и да ида; а макар и хрисими хора, те умеят да се бият, когато ги подтиква жажда за мъст. Ще отида при панеите!“

Последната мисъл бе изказана полугласно, с натъртване, което показваше решителност. Ловецът на бизони беше човек на бързите решения; и бе вече взел това решение. Нищо чудно в случая. Възмущението му от жестоката и подла постъпка, жалкото бъдеще, ако се завърне в селището, естественото желание да накаже тези, които то бяха докарали до това състояние, не напълно загубената надежда да си възвърне поне част от имуществото — всичко това повлия за решението му. Взел го бе вече и се канеше да го съобщи на другарите си, когато бе прекъснат от метиса Антонио.

— Господарю — каза метисът, потънал досега в размисъл, — не забелязахте ли нещо странно?

— Кога, Антонио?

— По време на нападението.

— Кое беше странното?

— Ами че голям брои от ония негодници поне половината бяха пешаци.

— Вярно, забелязах.

— А аз, господарю, съм виждал неведнъж команчи да отвличат кавалкада, но всякога са бивали на коне.

— Че какво от това? Тия са вакои, не са команчи.

— Вярно, господарю. Ама аз съм слушал, че и вакоите, са като команчите конни индианци и нищо не вършат пеша.

— Така е наистина отговори замислено ловецът на бизони. — Признавам, че е странно.

— А не забелязахте ли, господарю — продължи метисът, — и друго странно нещо при естампедата?

— Не — отвърна Карлос. — Толкова се ядосах от загубата, че нищо не забелязах. Какво е, Антонио? Не чухте ли от време на време сред крясъците някакъв фанатичен вой — някакво изсвирване? — Ха! Ами ти чу ли го?

вернуться

108

Bulta (исп.) — бала или вързоп стока. Б. пр.

вернуться

109

Noche trista (исп.) — тъжна нощ. Б. пр.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)