Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Младият дворянин, като не можа да научи името на своя защитник, замълча за известно време. Тъкмо си мислеше дали по въпроса за имената той няма право на доверие, след като с такава готовност бе казал своето име, когато кавалерът, сякаш прочел мислите му, отново заговори.
— Простете ми — каза той с умоляващ глас. — Простете моята явна нелюбезност, мастър Уейд. Вие ми направихте честта да запитате за името ми и тъй като бяхте толкова открит с мене, аз нямам нито правото, нито желанието да го скрия от вас. То е просто Хенри Холтспър, а не сър Хенри, както току-що чухте да ме назовават. И после, мастър Уейд, ако сте чували за едно доста запустяло жилище, наречено Стоун Дийн, разположено в сърцето на гората на около три мили оттук, и ако мислите, че ще намерите пътя до там, аз ви обещавам сърдечен прием, — една хапка еленово месо, чаша канарско вино, за да го преглътнете, и — боя се, че това е всичко. Обикновено сутрин съм в къщи, ако искате да наминете нататък.
— Не, първо вие трябва да ме посетите — отговори Уолтър. — Аз и сега бих ви поканил, ако не беше толкова късно. Страхувам се, че близките ми са си легнали вече. Вие ще дойдете друг път и ще ми позволите да ви представя на баща си. Сигурен съм, че той ще иска да ви благодари за услугата, която ми направихте, а и сестра ми Мериън също.
Трепет на сладка тайна радост премина през сърцето на Хенри Холтспър, когато чу последните думи. Благодарност от Мериън! О, да помисли тя за него, да помисли дори само от благодарност!
Любов! Любов! Приятна си, когато ти се наслаждават, но колко по-приятна си ти в мечтите да бъдеш споделена! Ако младият дворянин наблюдаваше по-внимателно, щеше може би в тоя момент да забележи по лицето на Хенри Холтспър един странен израз — израз, който той като че ли искаше да скрие.
Братът на любимата е последният човек, комуто един влюбен разкрива тайната на сърцето си. Тя не се приеми радушно дори когато богатството е равно, запознанството почтено и намеренията честни. Но съществува ли в някои от тези обстоятелства нещо нередно, тогава братът става истинска пречка.
Дали някаква подобна мисъл не предизвика у Хенри Холтспър особено чувство и го накара да скрие любовта си от брата на Мериън Уейд? Защо той говореше със смущение, когато благодареше за обещаното запознанство? Защо върху откритото му мъжествено лице се бе появило нещо потайно?
Младият дворянин не забеляза това и настойчиво продължи да отправя поканата си.
— Добре, значи обещавате да дойдете.
— Някой ден с удоволствие.
— Не, мастър Холтспър, „някой ден“ е твърде неопределено; но наистина и моята покана беше такава. Ще я променя. Ще дойдете ли утре? Татко устройва празненство в нашия парк. Утре е рожденият ми ден и забавленията, надявам се, са добре уредени. Нали ще бъдете един от нашите гости?
— С най-голямо удоволствие, мастър Уейд. Много ще се радвам.
След като си пожелаха лека нощ, пътниците се разделиха — Уолтър влезе през вратата на парка, а кавалерът продължи по пътя, който извиваше покрай оградата му.
Глава XI. Странно прощаване
След като изпрати двамата пътници, разочарованият разбойник продължи да се ослушва, докато стъпките на конете заглъхнаха по далечния път.
После се отпусна на земята, седна, опря лакти на коленете, обхвана с длани брадясалото си лице и остана известно време мълчалив и неподвижен като сфинкс.
По лицето му бе изписана странна смесица от чувства, неразгадаеми за човек, който не познава историята му и току-що станалото приключение. Върху челото му бе легнала сянката на съкрушителна тъга, а в тъмните му очи се забелязваха скръбни пламъчета, щом си спомнеше за двете кесии, изплъзнали се тъй неочаквано от ръката му.
Явно беше, че в душата му ставаше борба. Съвестта и алчността се бяха спречкали — първото им недоразумение от дълго време насам. Противоречивите чувства пречеха на думите. Излишно е да се споменава, че другарите му уважаваха неговото мълчание.
Въпреки престъпните влечения на Грегъри Гарт дори и тогава, когато беше най-лош, някои черти на лицето му показваха, че у него има нещо честно. И сега, както седеше край пътя — същият път, край който често бе лежал в засада — и луната ясно осветяваше лицето му, тези добри черти започнаха постепенно все по-ясно да се очертават, докато престъпният израз изчезна напълно от лицето му и на него остана само отпечатък на дълбока тъга. Ако не беше мизансценът и действуващите лица, които го заобикаляха, всеки, който минеше в момента, би го взел за честен човек, наскоро сполетян от голямо нещастие.
Но тъй като никой не мина, той, несмущаван, се отдаде на скръбта и мълчанието си.