Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Ах, мастър Хенри — отговори той, — аз ще им заповядам да ви послушат, ала те няма да се подчинят. Но вие не се плашете от тях. Приближете ги, колкото си искате, те няма да ви закачат. Прободете ги с шпагата си и никой от тях няма да извика, че го боли.
— Да, те наистина изглеждат търпеливи хора. Но стига — какво искаш да кажеш, Грегъри?
— Че те са нищо, мастър Хенри, съвсем нищо. Те са плашила — няколко стари палта и шапки, които сигурно са вършили добра работа на тези, дето са ги носили, преди да паднат в ръцете на Грегъри Гарт; да, и след това вършиха добра работа, макар и по-различна, както забелязахте.
— Значи тези приятели са плашила? Подозирах, че е така.
— Ни повече, ни по-малко, мастър. Безобидни, какъвто бях някога и аз; но оттогава, нали знаете, като ви взеха старата къща и вие заминахте за чужбина, оттогава аз съм…
— Не искам да слушам историята ти, Гарт — прекъсна го старият му господар. — Поне историята ти оттогава насам. Нека миналото си остане минало, ако ми обещаеш, че занапред ще се откажеш от сегашната си професия. Рано или късно тя ще те доведе до дръвника.
— Но какво да сторя? — запита разбойникът смирено.
— Какво, ли? Всичко освен това, което вършиш. Започни работа — почтена работа.
— Кълна се, положих всички усилия. Ах, сър Хенри, вие бяхте в чужбина доста дълго време. Не знаете как стоят нещата сега. Да си честен, значи да гладуваш. Честността в Англия вече не струва нищо.
— Един ден — каза кавалерът, като седеше замислен върху седлото, — един ден тя ще бъде ценена повече — и този ден не е далеч, Грегъри Гарт! — продължи той, обръщайки се към разбойника с по-сериозен глас. — Ти имаш смело сърце и здрава ръка. Знам това. И аз не се съмнявам, че въпреки престъпния живот, който си водил, твоите симпатии са на страната на правдата. И има защо; защото и ти си страдал. Разбираш какво искам да кажа, нали?
— Разбирам, сър Хенри, разбирам — усърдно отговори човекът. — Имате право. Аз може да съм грубиян, може да съм и разбойник, но винаги съм се стремил към правото. Ах! То ме направи това, което съм!
— Чуй ме тогава — каза кавалерът, като се наведе от седлото и заговори още по-повелително: — Не е далеч денят — по-близо е дори, отколкото повечето хора мислят, — в който едно смело сърце и една здрава ръка като твоите, Гарт, ще бъдат правилно използувани за нещо по-полезно от това, което вършиш сега.
— Наистина ли, сър Хенри?
— Наистина. Затова послушай съвета ми. Освободи вярната си дружина. Верността им към тебе би могла да ги препоръча за по-добра служба. Помъчи се да продадеш най-изгодно старите им дрехи. Оттегли се за известно време някъде и чакай, докато чуеш да се произнасят високо свещените думи:
„За бога и народа!“
— Бог да ви благослови, сър Хенри! — извика разбойникът разчувствуван и като се спусна напред, хвана ръката на бившия си господар. — Аз чух, че сте дошли да живеете в старата къща там, в гората, но не съм очаквал да ви срещна насам. Позволете ми да дойда да ви навестя. Обещавам ви, че никога вече няма да ме видите разбойник. Тази нощ Грегъри Гарт се прощава с пътищата.
— Добро решение! — каза кавалерът, отвръщайки топло на ръкостискането на разбойника. — Радвам се, че го взе. Лека нощ, Грегъри! — продължи той, като си тръгна. — Ела да ме видиш, когато пожелаеш. Лека нощ, господа! — и при тия думи той свали шапката си с перото и с подигравателна учтивост махна на куклите за сбогом. — Лека нощ, мои достойни приятели! — повтори той и се засмя, като минаваше покрай тях. — Не си правете труд да отговаряте на поздрава ми. Ха! Ха! Ха!
Младият дворянин, който вървеше отзад, се присъедини към шеговитото сбогуване и двамата весело отминаха, оставяйки разбойника в компанията на неговите безсловесни „другари“.
Глава X. Една покана
Подобна забавна случка не можеше да не погъделичка въображението на младия дворянин и да не подбуди волния му смях. В продължение на няколко минути той се смя непрекъснато и толкова високо, че можеше да бъде чут и в най-отдалечената част на пущинака.
— Не бих се учудил — каза той, като си спомни писмото на сестра си, — никак не бих се учудил, ако този приятел е същият, който е спрял каретата на дамата. Чували ли сте за това?
… Чух — смеейки се, отговори кавалерът. — Няма съмнение, че Грегъри Гарт и оня, който е обрал каретата, са един и същ човек.
— Ха! Ха! Ха! Като си помисля за шестимата слуги! Толкова са охранявали каретата, нали? Като си помисля за шестимата, които са побягнали само от един човек!
— Забравяте бандата. Ха! Ха! Ха! Предполагам, че именно за този случай Грегъри Гарт е натъкмил, шестте плашила. По-верни, вярвайте, отколкото кавалерите, които са придружавали дамата. Ха! Ха! Ако тази хитрост не беше тъй неморална, би била достойна за моя стар учител по лов. Все пак аз очаквах нещо повече от бившия си горски пазач, а не да го видя разбойник. Бедният! Кой знае през какви изпитания и изкушения е преминал! Всеки ден в Англия стават такива неправди в името, а и със знанието на английския крал, че и най-кроткият християнин може да се превърне в престъпник; а Грегъри Гарт никога не е бил от кротките. Сигурно нещо се е случило с него, което го е подлудило и довело до този отчаян живот. Скоро ще разбера това.