Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Но едно му прави чест — каза младият дворянин, който въпреки грубото представяне на разбойника изглеждаше разположен към него. — Той не е бил груб с дамата, въпреки че е останал сам с нея. Наистина взел е накитите й, но иначе се е държал много добре. Преди малко, като минавах през Ъксбридж, чух продължението на тази история. Ха! Ха! Странно, както и всичко останало. Изглежда, че преди да се раздели с нея, той хванал един от избягалите й прислужници, насила го накарал да се качи на капрата, сложил юздите и камшика в ръцете на страхливеца и заповядал да продължат пътя си.
— Точно така, както казвате, мастър Уейд. И аз чух същата история, но никак не предполагах, че този духовит разбойник е старият ми служител Грегъри Гарт. Това му държание е било съвсем естествено. Този вагабонтин винаги си е бил учтив. Радвам се, че все още е такъв.
— Той изглеждаше съвсем разкаян, след…
— След като едва не отне живота на този, който — по-скоро би трябвало да кажа — след като едва не загуби своя живот. По една щастлива случайност луната освети навреме брадясалото му лице, иначе сега щеше да лежи посред пътя, мълчалив като приятелите си — плашилата. Кълна се! Щях да съжалявам, ако аз трябваше да бъда убиеца му. Радвам се, че стана, така, а особено, че обеща, ако не напълно да се покае, то поне да се поправи. Може би още не е съвсем късно. Той има добри качества — или имаше, — ако лошият живот не ги е разрушил напълно. Е! Аз сигурно скоро ще го видя, тогава ще изпитам душата му и ще разбера дали от някогашната честност е останало нещо и дали има надежда за поправяне. Не е ли това входът към имението на баща ви?
Кавалерът кимна към тъмния зид, обрасъл с бръшлян, по средата на който се забелязваше масивна порта. Гъстата решетка на портата едва се виждаше под високите кестени, които в двойна редица засенчваха алеята зад нея.
Да се напомня това на наследника на Бълстрод не беше нужно. Тригодишното отсъствие не бе изтрило от паметта му топографските подробности на тези толкова обичани, толкова скъпи места. Добре помпеше той пътищата, които водеха към бащиния му дом, и още преди спътникът му да спре да говори, вече бе дръпнал юздите пред тъй често използувания от него вход.
— Моят път е още по-нататък — продължи кавалерът, след като бе прекъснал речта си само за миг. — Съжалявам, че ще се лиша от приятната ви компания, мастър Уейд, но трябва да се разделим.
— Но — каза Уолтър, като го гледаше сериозно — надявам се, сър, че няма да се разделим, преди да ви се отблагодаря за услугата, която ми направихте. Ако не бяхте вие, приключението, както и пътуването ми можеха да имат друг край. Аз сигурно щях да бъда ограбен, а може би и набоден върху дългата пика на бившия ви служител. Благодарение на вас аз стигнах безопасно в дома си. И затова надявам се, че не бихте имали нищо против да узная името на този, който ми направи толкова голяма услуга:
— Аз малко заслужавам вашата благодарност — отговори кавалерът. — Всъщност дори не я заслужавам, мастър Уейд. Ние станахме спътници съвсем случайно.
— Скромността ви, сър — отговори младият дворянин, навеждайки се грациозно към своя спътник, докато говореше, — заслужава моето възхищение, както и смелостта ви, която забелязах да проявявате неведнъж. Но вие не можете да ми попречите да изпитвам благодарност, нито да ми забраните да я изразя. Ако ми отказвате честта да узная името ви, поне мога да разкажа на приятелите си колко много съм задължен на сър Хенри Непознатия.
— Сър Хенри! Ах! Гарт ме нарече така. Старият горянин обича да прикачва титли. Баща ми беше сър и честният Грегъри, не познавайки законите за титлите, мисли, че титлата е наследствена. Но това не е така — аз не съм удостоен с рицарско звание от меча на свещения владетел. Нещо повече, няма никакви изгледи да бъда изобщо удостоен! Ха! Ха!
Думите, с които завърши, както и последвалият смях бяха пропити с предизвикателна горчивина, сякаш кавалерът малко ценеше подобни кралски почести.