Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Смятат, че Квазама представлява преден пост на друг народ, който се движи към техните територии — заяви мрачно Телек. — Моро, не знам кой от двама ви попита, но вече изяснихме тъмните пръстени. Това са стени около метър широки и два до три метра високи.
Близнаците се спогледаха.
— Искате да кажете примитивна защита? — попита Джъстин.
— На такава прилича — съгласи се Серенков. — Губернаторе, смятам, че ще бъде добре, ако съкратим тази част от пътуването на една до две обиколки. Те вече сигурно са ни открили и колкото по-дълго останем на орбита преди да кацнем, толкова по-малко искрени и честни ще изглеждаме в техните очи. Няма да можем да твърдим, че не сме знаели за тяхното съществуване.
— Особено ако смятаме да използваме механичния преводач на трофтите — съгласи се (според Джошуа, твърде неохотно) Телек. Той погледна скрито екрана на интеркома, за да види израза на лицето й, но то с нищо не показваше дали тя се страхува да им заповяда да слязат в змийското гнездо. „Стават двама — помисли си мрачно Джошуа и се обърна към люка. — А може пък аз да не съм прав. Вероятно съм прекалено предпазлив или дори безкрайно страхлив.“
Много странно, но тази възможност не го накара да изпита чувство на срам. В края на краищата, когато се приземят, Телек щеше да остане в относителната безопасност на „Капка роса“, а Джошуа и останалите от контактната група трябваше да излязат. Там долу вродената предпазливост вероятно щеше да бъде предимство, а не недостатък.
На следващата обиколка корабът слезе над петното, което Намиди нарече „градски пояс“ и се насочиха към мрежа от самолетни писти в северния край на най-северния от градовете. Когато съгледаха пистите, всички се развълнуваха, а Намиди ги посочи като доказателство, че Квазама наистина представлява предна база за междузвездни полети. Кристофър обаче установи, че тяхната широчина и дължина са по-подходящи за самолети, отколкото за совалки, след което в салона започнаха разгорещени спорове. Накрая Декер Йорк определи, че пистите изглежда са ориентирани по посока на преобладаващите ветрове, а не по най-вероятните вектори за изстрелване на совалки. При по-нататъшното проучване не откриха космодрум и Телек реши да използват самолетното летище.
За Пири това беше най-изнервящата досега част от цялото пътуване. Завързан здраво за катапултната седалка близо до главния изход, далеч от всякакви люкове за наблюдение или интеркомни дисплеи, той се чувстваше съвсем безпомощен. Ако квазаманците искаха да свалят „Капка роса“, планирането при кацане беше много подходящ момент. Всъщност, за по-добра възможност квазаманците не биха могли и да мечтаят; те вероятно не знаеха, че „Капка роса“ се спуска с гравитационни двигатели, като машина за вертикално излитане и че нейният екипаж почти няма опит в кацане на аварийна писта, каквато Телек им наложи да използват.
Но никой не откри огън по тях и корабът кацна сравнително добре. Без да се срамува, Пири въздъхна от облекчение, но въпреки това, когато се развърза и се изправи, продължи да държи под око най-вътрешната врата на люка. Според плана трябваше да изчакат няколко минути и след това да изпратят навън Серенков да се срещне с посрещачите, каквито квазаманците навярно щяха да изпратят. А през цялото това време Пири и една от неговите кобри щяха да бъдат единствената сила, която да защитава „Капка роса“.
Звуковите му усилватели, включени на максимална мощност, доловиха ахването на Намиди от салона.
— Божичко, губернаторе. Погледнете! Това е… О, Господи.
— Алмо! — изгърмя в следващия миг гласът на Серенков от другия край. — Елате тук!
Пири хукна към мостика, където Серенков се готвеше да слезе, ръцете му автоматично заеха позиция за стрелба с лазерите.
Когато пристигна, видя сивата стая оживяла от преливащите цветове на мониторните екрани с изгледи от града и заобикалящата го гора. До този момент Пири нямаше представа колко колоритен е градът — гората и сградите бяха в една и съща цветова гама, сякаш за мимикрия. Но в момента декоративното изкуство на квазаманците никак не го интересуваше.
— Какво има? — попита той.
Серенков, застанал зад командирския стол на Ф’ахл, посочи с леко трепереща ръка към най-близката сграда на няколкостотин метра.
— Квазаманците.
Пири погледна екрана. Към „Капка роса“ идваха шест фигури, всяка с револвер от едната страна и нещо, подобно на малка птица на рамото от другата. Шест фигури…
Хора, също като тези на „Капка роса“.
(обратно)Пири стоя цяла минута на мястото си и безуспешно се опитваше да разбере онова, което виждаше. Хора тук? На повече от сто и петдесет светлинни години от най-близкия свят на човешкия Доминион? Отвъд Асамблеята на трофтите?