Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Отзад в салона някой се прокашля и високоговорителят на интеркома на мостика изръмжа.
— Значи според вас, губернаторе, всички ние разсъждаваме прекалено антропоморфно? — попита Намиди с подчертано безразличие.
Телек изглежда за първи път изгуби дар слово.
— Сега поне знаем със сигурност, че демесна Балиу няма нищо общо с войната между трофтите и Доминиона — продължи Намиди. — Те едва ли биха пропуснали да споменат, че квазаманците са от същата раса като нас.
— Невъзможно е — промърмори Йорк. — Тук не може да има хора. Просто не може.
— Добре де, не може — каза Кристофър. — Да отидем ли да им го кажем?
— Да не е някакъв вид илюзия? — обади се Джошуа от стаята на близнаците. — Контролируема психическа халюцинация или нещо от този род.
— И в това не вярвам — озъби се Йорк.
— Ако обаче е илюзия — добави Ф’ахл и завъртя някакви копчета, — тя е много силна. Милиметровите радари ги хващат съвсем сигурно и потвърждават формата.
— Може би са роби от царството на квазаманците — предположи Серенков. — Потомци на хора, отвлечени от Земята преди столетия. Във всеки случай, губернаторе, ще трябва да отидем и да се срещнем с тях.
Телек изсъска — изглежда си бе възвърнала говора.
— Капитане, какво показва анализаторът?
— Засега нищо застрашително — докладва Ф’ахл и посочи с пръст един от малкото дисплеи, които не предаваха картини от вън. — Кислород, азот, въглероден двуокис и следи от други газове в приемливи количества. Хм… никакви доказателства за необичайно висока радиоактивност и замърсяване с тежки метали. Бактериалният анализ е съвсем в началото, но засега не са се явили проблеми. Компютърът открива структури на ДНК и на протеина, подобни на тези на Авентини и смята, че няма рискове за здравето.
— Хм. Добре. По-късно лично ще проверя тези данни, но ако структурите са същите като на Авентини, микробите тук няма да представляват голям проблем. Добре, Юри, предполагам, че можем да слезем. За по-голяма сигурност най-добре да вземете филтърни балони. Номер две ще е подходящ, освен ако квазаманските вируси не са много по-малки от нашите.
— Правилно. — Серенков се колебаеше. — Губернаторе, тъй като квазаманците са изпратили посрещачи бих желал да взема целия си екип.
Шестимата квазаманци бяха стигнали почти до кораба. Пири наблюдаваше уголемена картината, очите му проучваха и най-малките подробности — израза на лицата им, сребърно-сивите птици, кацнали върху левите им рамена, закачените на коланите револвери.
— Губернаторе, според мен най-добре е Юри да отиде самичък — обади се той.
— Не, той е прав. Ние трябва да покажем, че им вярваме — каза Телек и въздъхна.
Серенков не чака втора заповед.
— Марк, Декер, Джошуа! Среща на палубата в пълно бойно снаряжение! — изчака трите потвърждения и побърза да слезе от мостика.
— Алмо? — извика Телек, когато Пири се накани да ги последва. — Ти остани да охраняваш кораба.
Пири се намръщи, но нямаше време да оспорва заповедта.
— Майкъл, Дорджей! Заемете позиция на изходния люк! — нареди той по интеркома. Двете посочени кобри и Пири веднага се отправиха назад.
Пири мина тичешком през суматохата покрай изходния люк, без да се блъсне в никого. Когато спря до Телек, Серенков тъкмо излизаше от шлюза.
Ако пътниците на „Капка роса“ бяха шокирани, в не по-малка степен същото беше вярно и за квазаманците. Групата посрещачи трепна и спря. Пири видя, че по лицата им премина изненада и учудване. Той настръхна, но квазаманците не посегнаха към револверите си. Една от птиците изграчи и размаха криле, а собственикът й нежно я погали по гушата и тя се успокои.
Пири усети, че Телек се наведе към него.
— Вярваш ли в теорията на Хърш за балиуите? — прошепна тя.
— За благословеното невежество ли? — отвърна Пири. — Нито дума. Балиуите са знаели, че ние сме от същата раса. Ако са очаквали, че ще проявим желание да освободим хора, поробени от квазаманците, те сигурно щяха да ни кажат.
Телек изсумтя. Намиди и Кристофър, забеляза Пири, очевидно бяха изпуснали размяната на реплики. Той също насочи цялото си внимание към дисплеите; очакваше квазаманците да заговорят, за да разбере играта на балиуите.
Делегацията на Квазама забележително бързо се съвзе от изненадата при срещата с контактната група — факт, който Серенков прие за добър знак. Независимо дали хората бяха роби или господари, ясно беше, че не са диваци. Серенков не бе съвсем сигурен какво трябва да очаква от този факт, но знаеше, че е добър знак.