Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Неочаквано святкане и трясък върнаха вниманието на Коруин върху другите дисплеи и то точно навреме, за да види как Джъстин стреля с мълниемета към един контролен панел в залата за насочване на ракети. Последва второ святкане и трясък и Коруин стисна ръце в юмруци. Като дете го бе удрял ток от повреден електрически контакт и сега от силния токов поток на мълниемета по йонизираната от лазера траектория кожата му настръхна. Но той се насили и продължи да следи как Пири и Джъстин методично действат из помещението и унищожават и най-малките видими електронни апаратури. Пири спря за момент пред голям дисплей със защитен екран и в стаята се чу тихо жужене.
— Звуков разрушител — промърмори Сън. Вероятно обясняваше на трофта. Няколко секунди по-късно Коруин видя как дисплеят се пукна и жуженето престана.
Тяхното изчезване от стаята и последвалите два изстрела на мълниеметите бяха толкова недвусмислени, че не можеха да се разберат погрешно. Уинуърд и Линк бяха разчистили изхода. Пири повали още два манекена. После четиримата изскочиха през вратата и се насочиха към гората. Пулсът на Коруин почти се нормализира.
— Това е всичко — обяви Сън. — Всички манекени са убити. Даден е сигнал за връщане.
Коруин погледна над полукръглата конзола и видя, че във всички затъмнени места из залата дисплеите угасват, операторите стават и протягат изтръпналите си ръце. Той усети върху рамото си ръката на Джони.
— Бях забравил как изглеждат кобрите в бойни условия — каза развълнуван Джони.
— Изненадващо е колко много адреналин може да отдели хипофизната жлеза на човек — обади се друг познат глас. Коруин погледна край баща си изненадан. Толкова се беше съсредоточил върху дисплеите, че не бе забелязал стария съекипник на Джони, кобрата Кали Халоран, който също бе в събраната от Сън група. Халоран кимна на Коруин и след това погледна трофта, който стоеше мълчаливо до него.
— Разбрах, че демесна Балиу’чка’спми смята разходите за тази начална експедиция за много високи, първи говорителю — отбеляза той. — След като видяхте кобрите в действие, споделяте ли това мнение?
Първият говорител се размърда, протегна мембраните на ръцете си като крила на прилеп и после отново ги събра.
— Демесна Тлос’кин’фахи винаги е оценявала високо бойните качества на войника-кобрах — заяви той.
Коруин си помисли, че това не е отговор на зададения въпрос. Баща му също разбра, че трофтът хитрува.
— Но не е достатъчно впечатлена, за да поеме допълнителните разходи, които демесна Балиу’чка’спми не желае да плати? — обади се по-възрастният Моро. — Може би владетелят на вашата демесна ще желае да види видеозапис на това занятие.
— Сигурно ще му е интересно — съгласи се трофтът. — При условие, че цената е приемлива.
— Съвсем приемлива — кимна Джони. — Особено ако се вземе предвид, че вие ще си възстановите част от средствата, като продадете едно копие на демесна Балиу’чка’спми. Аз мисля, че след това владетелите на тези демесни могат да постигнат ново споразумение колко да плати всяка от тях, за да наемат нашите кобри.
— Да — каза първият говорител и на Коруин му се стори, че в безизразния глас на механичния преводач долавя вежлива нотка. — Мисля, че е възможно.
Предвиждането се оправда и за две седмици на масата за преговори уклончивите отговори на трофтите по финансовите въпроси изведнъж секнаха. Това обаче нямаше никакво значение, защото групите за планиране вече бяха решили да не се скъпят за жизненоважната апаратура и в същото време да сведат разходите до минимум. В емоционално отношение този carte blanche представляваше голяма подкрепа, а в политическо — признание за добрата репутация на световете на кобрите. В известен смисъл последното беше хубаво, но Коруин все още си спомняше дните, когато трофтите смятаха тези светове за заплаха. Прекъсването на връзката им с човешкия Доминион сложи край на техните страхове, но не бе далеч от ума, че слухът за силата на кобрите може да се раздуе и отново да стане така обезпокоителен за пришълците, сякаш са реално застрашени. За първи път той разбра болезненото нежелание на баща си да демонстрират истинските бойни възможности на кобрите.
Три седмици по-късно — само единадесет от одобряването на проекта от Съвета — от Авентини излетяха два космически кораба за далечни полети на световете на кобрите: „Капка роса“, на който бяха Джъстин и Джошуа Моро, с курс към Квазама; и „Менсаана“, с Джони и Крис Моро и засега официално неуточнен курс.