Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Климатикът бе разположен под перваза на прозореца. Джак пристъпи към него и вдигна капака. От циментовия под стърчаха тръбите за топла и студена вода, които влизаха в снабдения с вентилатор термостат. Нямаше никакви дупки, през които евентуално биха могли да се промъкнат насекоми, да не говорим за гризачи с големината на плъхове.
Джак влезе в банята и се зае с оглед на умивалника, душа и тоалетната чиния. Стените бяха облицовани с нови плочки, на тавана имаше малък отдушник. Отвори шкафчето под умивалника, но и тук нямаше никакви дупки.
Откъм стаята долетяха гласове и той побърза да се върне там. На прага стоеше доктор Уейнрайт с марля върху лицето. Зад гърба му се виждаха две жени и един мъж, също с маски. Жените носеха дълги бели престилки — от онези, които използваха университетските преподаватели.
Доктор Уйнрайт подаде една стерилна маска на Джак, после се залови с представянето. По-високата от двете жени се оказа доктор Мери Цимърман, главен санитарен инспектор на болницата и председател на съответната комисия. Джак веднага усети, че насреща му стои сериозна жена, искрено загрижена от създалата се ситуация. Веднага след като се запознаха тя го уведоми, че е интернист, специализирала в областта на инфекциозните заболявания.
Джак не знаеше как да отговори на всичко това и само кимна с глава.
— Не съм имала възможността да преглеждам господин Нодълман — добави високата лекарка.
— Сигурен съм, че ако имахте тази възможност, веднага бихте му поставили правилната диагноза — отвърна Джак, съзнателно прогонил всякаква ирония от гласа си.
— Без съмнение — кимна доктор Цимърман.
Другата жена се казваше Кати Макбейн и Джак с удоволствие насочи вниманието си към нея. Вероятно защото поведението на госпожица Макбейн беше значително по-топло и непринудено от това на началничката й. Оказа се, че тя е началник отделение и член на комисията за санитарен контрол. В подобни комисии обикновено имаше представители на всички болнични отделения.
Мъжът се представи като Джордж Евършарп. Беше облечен в тъмносиня униформа от плътен памучен плат. Джак правилно беше предположил, че той е директор на отдела по поддръжката и също членува в комисията за санитарен контрол.
— Много сме задължени на доктор Степълтън за бързата диагноза — подхвърли Уейнрайт в опит да разведри атмосферата.
— Беше едно щастливо предположение, нищо повече — отвърна Джак.
— Което не ни пречи да вземем съответните мерки — обяви с гробовен глас доктор Цимърман. — Наредих да се изготви списък на всички, с които пациентът е имал някакъв контакт. Те ще бъдат подложени на пълна хемопрофилактика.
— Умно от ваша страна — кимна Джак.
— В момента главният компютър на болницата изследва база-данните на всички пациенти и търси симптоми, които имат някаква връзка с чумния бацил — продължи строгата жена.
— Похвално — рече Джак.
— Междувременно ние трябва да открием първопричините на въпросния случай…
— Мислим абсолютно еднакво — кимна Джак.
— Бих ви посъветвала да си сложите маската — хладно го изгледа доктор Цимърман.
— Окей — с готовност се съгласи Джак и повдигна марлята към лицето си.
Цимърман се извърна към Евършарп и сухо каза:
— Моля, продължете с разясненията си относно въздушната циркулация…
Инженерът се зае да обяснява принципното действие на вентилационната система в сградата. Въздушният поток идвал от коридорите, след което се разпространявал в стаите и съответните сервизни помещения, след предварително филтриране. Няколко болнични стаи били снабдени със специална вентилационна система, предназначена за болни с нарушена имунна система.
— Тази от тях ли е? — попита Джак.
— Не — отвърна господин Евършарп.
— Значи не можем да кажем, че чумните бактерии са проникнали тук чрез системата за въздушна циркулация, нали така? — изгледа го доктор Цимърман.
— Не, госпожо — кимна Евършарп. — Защото всички стаи на етажа са свързани с една и съща тръба, която се намира в коридора.
— Следователно няма шанс и за обратното — чумните бактерии да проникнат в коридора точно от тази стая?
— Това е напълно невъзможно, защото циркулацията е еднопосочна — отвърна инженерът.
— Извинете — обади се един глас зад тях. Всички се обърнаха и изгледаха медицинската сестра с маска на лицето, която се беше изправила на прага. — Господин Кели би желал да се срещне с всички вас в стаята на дежурните сестри…