Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Влезе и се насочи към информацията, откъдето поиска сведения за местонахождението на доктор Карл Уейнрайт. Отговориха му, че въпросната личност е специалист по вътрешни болести към „АмериКеър“ и разполага с кабинет в съседната сграда. Администраторката любезно обясни на Джак как да стигне до него.
Петнадесет минути по-късно Джак беше в чакалнята на доктор Уейнрайт. Показа на сестрата значката си на медицински следовател (която твърде много наподобяваше полицейските) и момичето побърза да уведоми началника си за пристигането му. Поканиха го в кабинета, а самият доктор Уейнрайт се появи след броени минути.
Беше преждевременно побелял човек с леко приведена фигура. Но лицето му беше по младежки изпънато, с бистри сини очи. Пристъпи към Джак, стисна ръката му и го покани да седне.
— Не всеки ден ни се случва да ни гостуват хора от Патологическия център — приятелски се усмихна той.
— И по-добре — отвърна Джак.
Доктор Уейнрайт объркано го погледна. Трябваха му няколко секунди да разбере, че Джак се шегува.
— Прав сте — разпери ръце той.
— Идвам по повод ваш пациент на име Доналд Нодълман — премина направо на същността Джак. — След аутопсията му имаме основания да подозираме чума.
— Какво?! — зяпна от изненада доктор Уейнрайт. Трябваха му няколко секунди, за да излезе от шока и да добави: — Това е невъзможно!
— Предполагам, че и на мен би ми се сторило така — сви рамене Джак. — Но надеждността на флуоресцентният тест за чумните антитела е почти стопроцентова. Естествено, все още не разполагаме с резултат от посявките…
— Господи! — промърмори доктор Уейнрайт и объркано потърка брадичката си: — Това е истински шок!
— Така е — кимна Джак. — Особено ако обърнем внимание на факта, че пациентът е бил в болницата цели пет дни преди да развие симптомите…
— Никога не съм чувал за нозокомиална чума — промърмори белокосият мъж.
— Аз също. Но в случая става въпрос за пневмонична чума, която има много по-кратък инкубационен период от бубонната — най-много два-три дни…
— Все още не мога да повярвам! — въздъхна Уейнрайт. — И през ум не ми е минавало за чума!
— Имате ли пациенти с подобни симптоми? — остро попита Джак.
— В момента не мога да кажа, но веднага ще проверим.
— Проявявам огромно любопитство относно начина на живот на този пациент — рече с лека въздишка Джак. — Жена му отрича да е пътувал където и да било, не са го посещавали и хора от области с потенциални огнища на зараза. Не е бил в контакт с диви животни… Предполагам, че и вие сте на това мнение…
— Работил е в областта на леката промишленост — отвърна Уейнрайт. — Производство на готово облекло, или нещо подобно. Занимавал се е със счетоводство. Не е бил ловец, никога не е пътувал. През последния месец често се занимавах с него, тъй като исках да поставя диабета му под контрол…
— Къде беше настанен?
— На седмия етаж, стая 707. Много добре помня номера.
— Единична?
— При нас всички стаи са единични — отвърна доктор Уейнрайт.
— Слава Богу — рече Джак. — Може ли да я видя?
— Разбира се — кимна белокосият лекар. — Но според мен трябва да се свържем с доктор Мери Цимърман, която отговаря за инфекциозните болести. Длъжни сме незабавно да я уведомим.
— Несъмнено — кимна Джак. — Предполагам, че няма да имате нищо против да се поогледам на седмия етаж, докато вие уведомявате доктор Цимърман…
— Моля — кимна Уейнрайт. — През това време аз ще потърся доктор Цимърман и ще се видим направо горе…
Джак се върна в главния болничен корпус и взе асансьора. На седмия етаж бяха разположени две отделения — вътрешни болести заемаше северното крило, а акушеро-гинекологическото отделение — южното.
В момента, в който летящите врати на отделение „Вътрешни болести“ се сключиха зад гърба му, Джак разбра, че новината за заразната болест вече го е изпреварила тук. Персоналът се движеше с марлени маски, настроението бе повече от нервно. Уейнрайт очевидно не беше от хората, които си губят времето…
Насочи се към стая 707, никой не го поглеждаше. Спря пред вратата и отстъпи встрани, за да направи място на двама санитари с маски, които изтикаха в коридора легло на колелца, на което лежеше очевидно объркана пациентка, притиснала личните вещи към гърдите си. Тя също беше с марля върху лицето. Изчака ги да се отдалечат и влезе.
Седемстотин и седем се оказа безлична болнична стая от съвременен тип, тъй като личеше, че болницата е била обновена сравнително скоро. Обзавеждането, изцяло от метал, се състоеше от легло, бюро, стол с винилова седалка, нощно шкафче и масичка за лекарства с променлива височина. Върху занитената направо в тавана стойка бе поставен телевизионен приемник.