Изменникът
- Автор: Питърс Ралф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изменникът». Краткое содержание книги:
— Ти да не си ченге? Тази малка кучка пак се е замесила в нещо, нали?
— Не, госпожо. Аз съм. Тиш и аз бяхме…
— Значи си някой от гаджетата й. Слушай, приятел. Не знам къде е. Нямам си и представа. Не ми е казвала.
Дори през жиците усещах миризмата на алкохол.
— Ей, ти — продължаваше майката на Тиш. — Като я намериш. Да й предадеш нещо от мен. Кажи й, че е неблагодарна малка кучка, чу ли? Така ще й кажеш. Сто долара за проклетия месец. На това ли викаш ти благодарност? След всичко, което съм направила за нея? Да не си мисли, че е проклета светица, като изпраща на майка си по сто долара на месец? Ще й кажа.
Обади се мъжки глас и ми кресна да се разкарам.
Долу Кори почистваше. Из въздуха се носеше благословената миризма на кафе.
— Знаеш ли, че имаш седем съобщения на телефонния си секретар?
Не, не знаех. И не бях в състояние да ги прослушам точно сега. Отпуснах се на разчистения от нея стол. Болеше ме дори като сядах.
— Да ти сготвя ли нещо?
— Седни. — Не мислех, че някога пак ще мога да ям. — Значи се върна на работа? — Може да беше и от викторианските романи в спалнята ми, но ми се струваше, че е редно да пази траур за Ем.
Остана права и повдигна двете половини на една счупена чиния, сякаш се чудеше какво точно се е случило с нея.
— Мислих, че ще ми помогне да се разсея. Но не се справих кой знае колко добре.
— Наистина ли харесваш работата си?
Не разбра въпроса ми.
— Разбира се. Със сенатор Фауст се работи страхотно. Научавам много. А и се срещам с много хора. — Рязко остави счупения порцелан и се надвеси над миялната машина. — Но днес просто не можех… не знам. Идеята беше глупава. Не излезе, както го мислех. Предполагам, че е било знак на неуважение към Ем. До известна степен. — Тъжна усмивка. Може да беше истинска, а може и да я беше отрепетирала пред огледалото. — Сигурно ти изглеждам старомодна.
Едва не я попитах дали спи със сенатора. Беше висок, косата му си беше на мястото и се представяше добре на телевизионните интервюта. Много пари, много власт. Точно мъж като за Кори Невърс. Ем беше само стъпало нагоре, а Кори беше родена да се вози с асансьора.
— Кори, седни, моля те. Спри с чистенето. Просто седни и ми кажи за какво е всичко това. Моля те. — Докоснах корема си. Мускулите не одобриха жеста ми. — Извини липсата ми на самочувствие, но не се смятам за твой тип. Трябва да имаш други приятели. Купища приятели. Не разбирам защо си тук.
Тя се подчини и седна. Принцеса, взета в плен от плебеите революционери.
— Страх ме е — каза.
— Не ти личи.
Хвърли ми един от запазените си убийствено сини погледи.
— Страх ме е да изглеждам изплашена.
— Глупости. От какво те е страх?
— Не знам. Ако знаех, сигурно нямаше да ме е страх.
— Обаждал ли ти се е някой? Някой ти е досаждал?
Поклати глава. Реклама за красива коса на бавен кадър.
Мястото й беше в Манхатън, не във Вашингтон.
— Никой. Дори от полицията.
— В момента те са заети. От какво се страхуваш тогава?
— От какво се страхуваш ти? Нямам ли право и аз да съм изплашена?
— Кой ти е казал, че се страхувам от нещо?
— Винаги ли отваряш вратата с касапски нож в ръка?
— В такъв квартал живея.
— Мисля, че се страхуваш от мен. А не мога да разбера защо.
Постарах се да посрещна очите й с подобаващо за случая самочувствие. „Внимание. Момичето има черен пояс в мъжката психология. И не обича да отговаря на въпроси.“
— Питай. Питай, за каквото си поискаш.
— Щеше ли да напуснеш Ем?
— Ем ли ти каза?
— Това не е отговор.
Тя сведе очи и гласът й загуби увереността си.
— Нямах търпение да го напусна.
— Защо?
— Биеше ме. Беше алкохолик. Смърдеше. Да продължавам ли?
— Ем не би ударил жена.
— Удряше мен. Когато беше изплашен. Напиваше се и ме биеше. — Очите й се втренчиха в мен. — Не познавам мъж, който не би ударил жена. Когато е в безизходица.
— От какво се страхуваше той? Защо беше в безизходица?
— По много причини.
— Назови ми една.
— Страхуваше се, че ще го изоставя.
— Но ти не го направи.
— Не можех да си позволя.
— Нека да позная. Проблеми на борсата? Чичо ти избягва със семейните авоари?
Повдигна вежди.
— За каква ме мислиш?
— А коя си всъщност?
— Искам да чуя какво ще кажеш ти. Затова ли си настроен толкова враждебно към мен? Коя си мислиш, че съм, Джон?
Огледах я от главата до петите без ни най-малко неудобство.
— Корделия Невърс. Момиче от богато семейство, което си играе на правителствена служителка. Докато чака богатия си съпруг. Родена да дава коктейли в подпомагане на нещо си.