Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Изменникът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изменникът

Электронная книга - «Изменникът». Краткое содержание книги:

Един подполковник в Пентагона е дребна риба, дори да служи във военното разузнаване. Затова кошмарът, който се стоварва върху главата на Джон Рейнолдс, изглежда просто необясним. Взривяват гаджето му. Избиват приятелите му. Преследват го чужди шпиони. Заплашват го собствените му шефове. Накрая получава ултиматум в срок от 48 часа да върне дискетите. Някой е задигнал секретните проекти за новия супербомбардировач на концерна „Макон-Болт“. „Макон-Болт“, 300 милиарда долара… И всичко си идва по местата. Който оживее, да затвори вратата…
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 107
Перейти на страницу:

Рогоносеца се върна към мен.

— Окей. Да опростим нещата. „Да свалим картите“, както обичат да казват твоите сънародници. Разбира се, че ви следим. И вие правите същото. Но играта си има правила. Понякога ви прецакваме. Както и вие нас. Но досега френски агент не е убивал американски колега. Нито американски гражданин, поне така мисля. — Той се нацупи и размаха ръце. — Може да сме имали малки проблеми в Африка, може понякога нещата да са се изплъзвали от контрола ни и на юг от вас. Но това дойде от връзките ни с noires12, разбираш ли? Мисля, че вие американците трябва да разбирате тия неща. — Той протегна обърнатата си надолу длан, сякаш удряше по невидима топка. — Но тук? Не. Във Франция? Не. Правилата трябва да се спазват.

Той бавно се приближи към мен и наруши едно от собствените си правила. Обхвана челюстта ми в едната си ръка и впи пръсти в бузите ми. За пръв път се докосваха до главата ми. Ако не се брои свалянето на превръзката, когато пристигнахме. Той приближи ръбатото си лице до моето и успя да придаде на очите си изражение едновременно ядосано и безразлично. Вонеше на цигари.

— Вие, копелета, нарушихте правилата. И искам да ми кажеш защо. — Пусна ме и отстъпи назад, също както правят боксьорите в почивките между рундовете.

Джери рязко измърмори нещо, но този път Рогоносеца не му обърна внимание. Отново се приближи към мен. Ведно с цигарения дим и омразата си.

— Не беше ли достатъчно? Направихте ни за смях, нас, „глупавите французи“. Защо ви трябваше да взривявате лабораторията? Толкова ли сте наплашени? Или сте такива мръсници? — Поклати глава. — Вие спечелихте. И все пак трябваше да избиете всички…

Загрявам бавно. Ако някой ден се явя на тест за интелигентност, сигурно ще завърша в училище за деца с умствена недостатъчност. Все още не можех да схвана значението на това, което ми казваше французинът. Естествено, той също не го разбираше. Щяхме да се усетим по-късно.

Джери се изправи и се изпика на по-отдалечената от мен стена. Рогоносеца се засегна, явно реши, че деянието прекалено добре отговаря на американския стереотип за сънародниците му от мъжки пол.

— Нямаше защо да избивате всички тези хора — продължи той. Отстъпваше, гласът му беше станал по-мек. — Нито един от тях. Насмяхте се на воля за наша сметка. — Кимна към Джери. — Ето, партньорът ми и хората му мислят, че вие сте нагласили цялата работа, че когато сте ни подхвърлили плановете, вече сте си имали едно наум. Знаели сте, че тепърва ще трябва да събираме най-добрите технически специалисти във Франция. И после ще можете да ги убиете всички наведнъж. — Изсмя се едносрично. — И да прехвърлите вината на алжирците. — Погледна към някаква своя бездна, в която беше готов да ме завлече. — Не трябваше да ти казвам всичко това. Нарушавам дисциплината. Но мисля, че ти е нужен малко… по-обширен поглед върху положението ти. Съпругата на партньора ми също е била в сградата. — Той ме погледна. — Досега са разпознали един от краката й.

Не разбирах нито дума от казаното. Но ми беше ясно, че за пръв път наистина знаех прекалено много. Благодарение на самия Рогоносец.

— Лично аз продължавам да си мисля, че американското разузнаване не е чак толкова добро — продължи той. — Уважавам промишлеността ви. И постиженията в науката, разбира се. Но агентите ви са същински деца. — Сбърчи брадичка, докато за пореден път ме изгледа преценяващо. — Мисля, че колегите ми са на погрешен път. Не мисля, че сте планирали всичко това, за да елиминирате най-добрите ни хора. Мисля, че сте го започнали като на игра. После сте видели, че ви се отваря възможност. И сте действали. — Постави ръце на бедрата си. От това сякаш се смали. — Полковник Рейнолдс, Джон, мисля, че знаеш точно кой е поставил бомбата. Познаваш американците, които са го направили. И познаваш мръсните ви свръзки във Франция. Знаеш кой, как и защо. Ей, събуди се.

Нанесе ми най-силния досега удар.

— Господи! — казах. Не знам дали говорех достатъчно разбираемо дори за Господ.

— Хайде, скапаняко — каза Рогоносеца. — Говори.

Всичките ми мускули трепереха.

— Слушай — казах. — Моля ви. Просто ме изслушайте. Заклевам се в Господ, че не знам за какво става дума. Не знам нищо за никакви бомби, планове или шеги. Всичко, което знам, е, че трима от познатите ми са мъртви. Както и един непознат. Може двама от тях и да са знаели нещо за един самолет. Единият със сигурност знаеше. Но аз нямам нищо общо. Тиш нямаше нищо общо. Не знам нищо за бомбата в лабораторията. Само това, което казаха по новините. Сбъркали сте ме с някой друг.

вернуться

12

Черните. — Б.пр.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)