Изменникът

Мери затвори френските прозорци зад нас.

— Невъзможна е, Джон.

— Мери, между нас няма нищо. Тя само…

Мери Фарнсуърт ме изгледа ледено с кафявите си очи.

— Ти може и да си мислиш, че няма. Но тя не споделя мнението ти.

Погледнах към стола. В Кори имаше нещо особено. Досега не бях срещал някой, който да е в състояние да предизвика силна неприязън със същата скорост.

Във всеки случай исках Мери да престане с нападките. Коментарите й за Тиш ме изкарваха от релси. Исках да й кажа какво се е случило, но не ми достигаше кураж да го направя.

Вместо това попитах:

— Как точно беше оставен столът?

Веднага стана делова.

— Винаги, след като свършеше работа с компютъра, Мики пъхаше стола под тази част на бюрото, която използваше за писане. Без някаква причина, просто така му харесваше. Знаеш как подреждаше нещата си.

Столът беше оставен под компютъра.

— Имаш ли нещо против да го включа? Само за проверка?

— Не, разбира се. — Тя се приближи. — Какво си…

Вече не я слушах. Включих монитора, после се пресегнах за бутона към мозъка на машината. Чудех се дали Мики има парола.

Дори и да я знаех паролата, нямаше да ми е от особена полза. Копчетата за захранването светнаха, но мониторът си остана черен. Натиснах няколко клавиша — без успех.

— Къде държеше дискетите си?

— Точно на рафта до теб.

Нито следа от дискети. Лавицата беше празна.

— Господи — каза Мери.

Бяхме се върнали към зоната на здрача.

Клекнах.

— Искам да погледна в проклетото нещо. Става ли?

— Каквото и…

— Може и да го повредя.

— Няма значение.

Изключих компютъра и дръпнах кабела. Компютърът беше от старите модели, огромен, но по-лек, отколкото изглеждаше. Сложих го да легне върху килима.

Не ми потрябваха инструменти. Болтчетата се отвъртяха без засечка. Отворих кутията. Хард-дискът беше изчезнал.

— Нещо не е наред ли? — попита Мери. — Трябва ли пак да се обаждам в полицията?

Зяпах изкормената машина. Бях пълен с въпроси, на нито един от които не можех да си отговоря. После затръшнах капака и върнах кутията на мястото й.

— Мери, чуй ме внимателно. Не мисля, че имаш нужда от полицията. Трябва да забравиш, че въобще сме се докосвали до компютъра. Забрави за дискетите. Нещо става и каквото и да е то, искам да стоиш настрана от него.

Тя ме погледна с кафявите си очи.

— И Мики е бил намесен, нали? В това, за което говориш?

— Моля те. Просто забрави за всичко. — Четях мислите й. Ако съпругът ми е бил замесен и това му е струвало живота, проклета да съм, ако остана настрана. — Мери, можеш ли да отидеш на гости на роднините си? Където и да е, само да се махнеш оттук?

— Няма да.

— Чуй ме. Опасно е. И не можеш да помогнеш с нищо. Съпругът ти не е искал да се намесваш. Не е искал да се намесвам дори аз. Но аз съм вътре, а ти не и те моля в името на Мики да хванеш първия самолет и да се махнеш оттук.