Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Той е мошеник — каза кратко Силк. — Какво точно имате предвид?
— Съюз — направо отговори Дроста. — Притиснат съм до стената. Или ще се съюзя с Родар, или ще завладеят страната ми.
Силк остави внимателно чашата си.
— Това е сериозно предложение, ваше величество. В настоящата ситуация са необходими много бързи преговори, за да се постигне споразумение.
— Точно затова те повиках, Келдар. Гледаме право към края на света. Трябва да се добереш до Родар и да го убедиш да оттегли армията си от границата с тулите. Накарай го да прекрати това безумие преди да е станало твърде късно.
— Да накарам вуйчо си да направи нещо е извън възможностите ми — отговори предпазливо Силк. — Поласкан съм от мисълта ви, че имам положително влияние върху него, но по принцип нещата между нас стоят по друг начин.
— Не разбираш ли какво става, Келдар? — Гласът на монарха беше ядосан, жестовете му станаха неконтролируеми. — Единствената ни надежда за спасение е да попречим по всякакъв начин на малореанците и мургите да се съюзят. Трябва да се постараем да създадем напрежение помежду им, а не да им намерим общ враг. Таур Ургас и Закат се мразят жестоко. Мургите са повече от песъчинките, а малореанците са повече от звездите в небето. Кролимите могат да си дърдорят за пробуждането на Торак, докато езиците им не окапят, но Закат и Таур Ургас са на бойното поле поради една-единствена причина: всеки от тях иска да разгроми другия и да стане владетел на Ангарак. Те са се устремили към война на живот и смърт. Можем да се отървем от тях само ако не се намесваме.
— Мисля, че разбирам какво имате предвид — измърмори Силк.
— Закат е прекарал малореанците през Източното море до стана си близо до Тул Зелик, а Таур Ургас е събрал южните мурги близо до Рак Госка. Готвят се да се хвърлят един срещу друг. Трябва да останем настрана и да им позволим да се сражават. Накарай Родар да се оттегли преди да е провалил всичко.
— Говорили ли сте за това с тулите? — попита Силк.
Дроста изсумтя с презрение.
— Какъв е смисълът? Опитах се да обясня това на крал Гетел, но да говориш с него е равносилно на това да говориш с купчина тор. Тулите са толкова уплашени от кролимите, че е достатъчно да споменеш името на Торак и ще се разбягат. Гетел е тул от глава до пети. Между ушите му няма нищо освен пясък.
— Има още един проблем — каза Силк на разпаления монарх. — Не мога да отнеса съобщението ви на крал Родар.
— Не можеш? — избухна Дроста. — Как така не можеш?
— В момента не съм в блестящи отношения с вуйчо си — каза хитро Силк. — Имахме малко спречкване преди няколко месеца и първото нещо, което ще направи, когато ме види, е да ме окове във вериги, а това ще провали всичко, нали?
— Тогава всички сме обречени — заяви Дроста отчаяно. — Ти беше последната ми надежда.
— Нека помисля малко — каза Силк. — Все още може да намерим изход от ситуацията.
Той впери поглед в тавана, задъвка разсеяно нокътя си, после заключи:
— Не мога да отида. Това е сигурно. Но не е невъзможно да отиде някой друг.
— На кой друг би се доверил Родар? — попита Дроста.
Силк се обърна към Ярблек, който слушаше разговора, смръщил вежди, и го попита:
— Имаш ли неприятности в Драсния в момента?
— Доколкото ми е известно, не.
— Добре — продължи Силк. — В Боктор има един търговец на кожи, името му е Гелдахар.
— Дебел мъж? Малко кривоглед? — попита Ярблек.
— Точно така. Защо не натовариш един кораб с кожи и не отидеш до Боктор? Докато се опитваш да продадеш кожите на Гелдахар, кажи му, че пасажът на сьомга ще закъснее тази година.
— Сигурен съм, че ще бъде очарован да чуе това.
— Това е кодова дума — обясни Силк с преувеличено търпение. — Това означава, че искаш да се срещнеш с кралица Порен и да говориш с нея.
— Чувал съм, че е прекрасна жена — каза Ярблек. — Но би било доста неразумно да измина целия този път, за да видя една красива жена. Вероятно мога да намеря и други като нея дори тук долу, в кръчмата.
— Не разбираш, Ярблек — каза Силк. — Порен е кралицата на Родар, той й се доверява повече, отколкото някога се е доверявал и на мен. Тя ще разбере, че аз те изпращам, и ще му предаде всичко, което й кажеш. Родар ще получи съобщението на Дроста три дни след като пристигнеш в Боктор. Гарантирам го.
— Ще позволите на една жена да научи всичко това? — противопостави се разпалено Дроста. — Келдар, ти си луд! Единствената жена, която може да пази тайна, е тази, на която й е отрязан езикът.