Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Правилно — отговори Ярблек. — Но ние не отиваме в двореца. Там има прекалено много хора, а Дроста предпочита да си върши работата насаме.
Скоро пътеката се разшири до просторна улица. Високите тесни къщи от двете и страни изглеждаха западнали. Иззад ъгъла се показаха двама кролими и тръгнаха право към тях. Ярблек ги изгледа с неприязън.
Единият кролим се спря и каза:
— Май имаш някакъв проблем, приятелю.
— Това си е моя работа — отговори троснато Ярблек.
— Прав си — хладно отвърна кролимът. — Но внимавай да не стане наша. Откритото неуважение към духовенството е нещо, което може да ти навлече сериозни неприятности.
Погледът му беше заплашителен.
Съвсем импулсивно Гарион съсредоточи ума си върху кролима и започна да го изучава внимателно. Мислите, с които се сблъска обаче, не бяха нищо особено и безспорно липсваше аурата, типична за магьосниците.
„Не прави това — предупреди го гласът в ума му. — Това е като камбанен звън или табела на врата ти.“
Гарион бързо изтегли мисълта си.
„Мислех, че всички кролими са магьосници — отвърна той. — Тези двамата са най-обикновени мъже.“
Но гласът беше изчезнал.
Двамата кролими отминаха, а Ярблек се изхрачи презрително на улицата и измърмори:
— Прасета. Започвам да ненавиждам малореанците почти толкова, колкото и мургите.
— Изглежда, завладяват държавата ти, Ярблек — отбеляза Силк.
— Пусни един малореанец в страната си и много скоро плъзват навсякъде — каза Ярблек сърдито.
— А защо изобщо ги пуснахте? — попита Силк кротко.
— Силк — каза Ярблек направо. — Знам, че си шпионин, затова няма да обсъждам политиката на страната си с теб. Така че спри да се ровиш за информация.
— Попитах просто ей така, да минава по-бързо времето — отговори невинно Силк.
— Защо не си гледаш работата?
— Точно това ми е работата, стари приятелю.
Ярблек го погледна строго, после изведнъж се усмихна.
— Къде отиваме? — попита Силк, като огледа занемарените улици. — Това не е най-красивата част на града, доколкото си спомням.
— Ще видиш — каза Ярблек.
Отправиха се надолу към реката. Вонеше, в каналите плуваха боклуци и щъкаха плъхове. Мъжете по улицата бяха облечени в дрипи и приличаха на хора, които имат сериозна причина да избягват войниците.
Ярблек обърна рязко коня си и ги поведе по някаква тясна и мръсна улица.
— Ще минем оттук — каза той след малко и слезе от коня си. — Искам да влезем през задния вход.
Оставиха конете си на един от мъжете и продължиха по уличката, като прескачаха купчини изгнили боклуци.
— Оттук — каза Ярблек и посочи едно нестабилно дървено стълбище, което водеше до широка врата. — Когато влезем, дръжте главите си наведени. Не искам да забележат, че сте чужденци.
Влязоха в мрачна, задимена кръчма. Вътре вонеше на пот, вкисната бира и повръщано. В огнището в средата на стаята няколко тлеещи дървета по-скоро пушеха, отколкото светеха. Двата тесни мръсни прозореца почти не се различаваха от стените наоколо. На една от лавиците висеше газена лампа.
— Сядайте тук — нареди Ярблек и посочи пейката, опряна в задната стена. — Веднага се връщам.
Той се отправи към предната част на кръчмата. Гарион се огледа и веднага съзря двама от хората на Ярблек да стоят небрежно облегнати до вратата.
— Какво ще правим? — прошепна той на Силк.
— Нямаме голям избор, освен да изчакаме и да видим какво ще стане — отговори Силк.
— Не изглеждаш чак толкова обезпокоен.
— Аз и не съм всъщност.
— Но ние бяхме арестувани, нали?
Силк поклати глава.
— Когато арестуваш някого, му слагаш окови. Крал Дроста иска да говори с мен, това е всичко.
— Но наградата…
— Не бих обръщал твърде голямо внимание на това, Гарион. Наградата беше заради малореанците. Каквото и да е намислил Дроста, той не иска те да разберат за това.
Ярблек си проправи път през тълпата в кръчмата, отпусна се тежко на мръсната пейка до тях и каза:
— Дроста трябва да дойде всеки момент. Искате ли да пийнем нещо, докато чакаме?
Силк се огледа с отвращение и каза:
— Не, благодаря. На места като това в буретата с бира обикновено плуват удавени плъхове, да не споменаваме за умрелите хлебарки и мухи.
— Както искаш — каза Ярблек.