Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Това не е ли малко странно място за един крал? — попита Гарион, като огледа занемарената кръчма.
— Трябва да познаваш крал Дроста, за да го разбереш — каза Силк. — Той е известен с някои слабости и тези крайречни изби ги задоволяват напълно.
— Нашият монарх е юначага — усмихна се Ярблек. — Но ще направиш голяма грешка, ако си помислиш, че е глупак. Просто е малко недодялан. Но тук нито един малореанец няма да го проследи.
При входа на кръчмата настъпи раздвижване. Двама широкоплещести надраки в черни кожени туники и остри шлемове си проправиха път през тълпата.
— Сторете път — изрева единият от тях. — И всички да станат.
— Тези, които все още могат да стоят на краката си — добави сухо другият.
Чуха се подигравки и свиркане. Един слаб мъж с жълт сатенен жакет и кадифена зелена пелерина, украсена с кожа, влезе в кръчмата. Очите му бяха изпъкнали, а лицето му беше дълбоко белязано от шарка и пъпчиво. Движенията му бяха бързи и резки, а изражението му беше любопитна смесица от сарказъм и отчаян, неутолим глад.
— Приветстваме негово величество Дроста лек Тун, крал на надраките — провъзгласи един пиян мъж на висок глас и останалите в кръчмата се засмяха грубо, заподвикваха, заподсвиркваха и затропаха с крака.
— Мои верни поданици — отвърна със самодоволна усмивка пъпчивият монарх. — Пияници, крадци и сводници. Сгрявам се на топлия пламък на любовта, която изпитвате към мен.
Презрението му беше насочено повече към него самия, отколкото към парцаливата, мръсна тълпа.
Всички свиркаха и тропаха с крака.
— Колко ще са тази вечер, Дроста? — извика някой.
— Колкото мога повече — изхили се кралят. — Мое задължение е да разпростирам кралската благословия, където и да отида.
— Така ли го наричаш вече? — попита друг.
— Звучи съвсем прилично — отговори Дроста, като сви рамене.
— Кралската спалня чака — извести съдържателят на кръчмата с присмехулен поклон.
— Заедно с дървениците, предполагам — добави Дроста. — Бира за всеки, който не е пиян, за да се напие. Нека верните ми поданици пият за моята жизненост.
И кралят се отправи към стълбището, а тълпата нададе ликуващи викове.
— Дългът ме зове — провъзгласи кралят от първото стъпало и посочи с внушителен жест нагоре към стълбите. — Нека всички обърнат внимание с какво нетърпение ще се заема с тази неприятна отговорност.
После се изкачи по стълбите под бурните ръкопляскания на събралата се паплач.
— Сега какво? — попита Силк.
— Ще изчакаме малко — отговори Ярблек. — Ще бием прекалено много на очи, ако се качим веднага.
Гарион се намести на пейката. Точно зад ушите си почувства слабо пощипване и настръхна. Споходи го неприятна мисъл, по-скоро две въшки или бълхи, които се бяха преселили от нечистотията в кръчмата върху него на лов за кръв. Но веднага отхвърли тази идея. Усещането идваше отвътре.
Един дрипав мъж, видимо отдавна пиян, който хъркаше на съседната маса, вдигна глава и премигна. Беше Белгарат. После отново отпусна глава върху масата. Гарион почувства как го залива вълна на облекчение.
Пияната тълпа в кръчмата ставаше все по-буйна.
Точно до огнището избухна кратка свада. Отначало гуляйджиите я насърчаваха, след това се присъединиха и започнаха да налагат двамата, които се търкаляха по пода.
— Да се качваме — каза кратко Ярблек и се надигна.
Проправи си път през вилнеещата тълпа и тръгна към горния етаж.
— Дядо е тук — прошепна Гарион на Силк, докато вървяха след него.
— Видях го — кратко отговори Силк.
Стълбите ги изведоха в мрачен салон с мръсен скъсан килим. В дъното двамата отегчени пазачи на крал Дроста се бяха опрели на стената от двете страни на масивна врата.
— Казвам се Ярблек — каза приятелят на Силк, когато стигнаха до вратата. — Дроста ме очаква.
Пазачите се спогледаха и единият почука на вратата.
— Мъжът, когото очаквахте, е тук, ваше величество.
— Пуснете го — глухо прозвуча гласът на Дроста.
— Той не е сам — уведоми го пазачът.
— Всичко е наред.
— Влизайте — каза пазачът и отвори вратата.
Кралят на надраките се беше изтегнал на изпомачканото легло с ръце, обвити около слабите рамене на две мръсни, оскъдно облечени млади момичета.
— Здравей, Ярблек — поздрави поквареният монарх търговеца. — Какво те задържа?
— Не исках да привличам внимание, като те последвам веднага, Дроста.