Последната битка

Но нашият Баща не се зарадва на творението, което Аз предизвиках. Той отвърна лице от труда ни и се оттегли да размишлява над единовластието. Отидох във високите планини на Корим, които вече не съществуват, и му извиках да приеме това, което бях сътворил. Но той отхвърли всичко, което вече съществуваше, и се отвърна от Мен. Тогава сърцето Ми изстина към него и Аз слязох от планините, забравил завинаги, че съм имал баща.

Още веднъж събрах братята си, хванахме се за ръце отново и сътворихме човека, за да го превърнем в инструмент на нашата воля. Създадохме различни народи и на всеки народ дадохме свободата да избере един от нас за свой бог. Народите избираха, но стана така, че никой не избра Алдур, който беше винаги на различно мнение, вечно недоволен и затова решихме да не му поверяваме господство над никой от народите. Тогава Алдур се отдръпна от нас и започна да подмамва слугите ни с помощта на вълшебства. Но тези, които го приеха, бяха малцина.

Хората от Моя народ наричаха себе си ангараки. Аз бях доволен от тях и ги поведох към високите планини на Корим, които вече не съществуват, и им разкрих целта, поради която бях създал света.

Тогава те започнаха да Ме боготворят с молитви и предложиха жертвоприношения в Моя чест. Благослових ги и те заживяха в благоденствие и се умножиха. От благодарност Ми издигнаха олтар и там принасяха в жертва за Мен най-красивите девойки и най-смелите младежи. Бях много доволен от тях и отново ги благослових, за да заживеят в благоденствие, по-голямо от това на всички останали народи, и да се умножат извънмерно.

В този момент сърцето на Алдур се изпълни със завист заради начина, по който Моят народ Ме боготвореше, и той беше обзет от злоба към Мен. И започна да крои тайни планове в тъмните кътчета на душата си.

Взе един камък и му вдъхна живот, за да Ми попречи да постигна своята цел. Чрез този камък той искаше да вземе надмощие над Мен. Ето как се появи Ктраг Яска. Вътре в Ктраг Яска беше запечатан Моят вечен враг. И Алдур седна с онези, които той наричаше свои ученици, и започна да крои планове как камъкът да му осигури власт и надмощие над Мен.

Виждах, че прокълнатият камък разделя Алдур от Мен и от останалите му братя. Отидох при него и започнах да го увещавам, да го моля да вдигне дяволското проклятие от камъка и да вземе обратно живота, който му беше вдъхнал. Направих това, за да помогна на Алдур да е отново заедно с братята си. Да, дори плаках и се унижавах пред него.

Но дяволският камък вече беше добил власт над душата на Алдур и сърцето му беше станало безчувствено към Мен. Тогава видях, че камъкът ще държи завинаги брат Ми в робство. Той ми говореше пренебрежително и предизвикателно.

Тогава, заради любовта, която изпитвах към него, и за да го спася от злото, което Ми разкриваше Моето видение, Аз ударих Алдур и взех от него прокълнатия камък. Отнесох Ктраг Яска, за да го подчиня на волята си и да усмиря злобата, която се криеше в него, и да потисна злите намерения, за които беше създаден. Стана така, че поех тежестта на това, което Алдур беше направил, върху себе си.