Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
В понеделник Уикс Акулата слезе от вечерния влак в Салинас и взе автобус, който го отведе до кръстовището, където от шосето се отделяше пътят за Небесните пасбища. Там той стисна здраво куфарчето си и пое пеша към къщи — колко му е, четири мили.
Нощта беше ясна и приятна, натежала от звезди. Тихите тайнствени звуци от хълмовете го приветствуваха и събуждаха такива мисли в главата му, че той не усещаше, че върви.
Беше доволен от погребението. Имаше толкова хубави цветя и толкова много. Плачът на жените и тържествените тихи стъпки на мъжете бяха извикали у него лека печал, която никак не беше неприятна. Дори черковният обред, който никой не разбира и не слуша, му подействува като лек, чиито сладки тайнствени сокове се разляха в тялото и мозъка му. Черквата го прие в лоното си за час и досегът с нея му донесе сънния покой на миризливи цветя и тамян и заревото на допира с вечността. Така му въздействува с внушителната си простота погребението.
Акулата не беше много близък с леля си Нели, но погребението й му достави дълбоко задоволство. Роднините му, изглежда, бяха научили за неговото богатство, защото се държаха много почтително. Сега, на път към къщи, той отново си мислеше за всичко това и приятните мисли съкращаваха времето, скъсяваха пътя и много скоро го доведоха до магазина в Небесните пасбища. Акулата се отби в него, защото беше сигурен, че все ще намери там някой, който да му разкаже какво се е случило в долината по време на неговото отсъствие.
Разбира се, собственикът Т.Б. Алън винаги знаеше всичко, а освен това имаше навика да дразни любопитството на събеседника, като се правеше, че няма желание да говори по един или друг въпрос. Така в устата на Алън и най-глупавата клюка се превръщаше във вълнуваща новина.
Когато Акулата влезе, в магазина нямаше никой освен собственика. Алън се намести на стола си и очите му засвяткаха хитро.
— Чувам, пътувал си някъде — подхвърли той с тон, който приканваше към доверие.
— Бях до Оукланд — каза Акулата. — Трябваше да ходя на едно погребение. А покрай него рекох да свърша и някоя и друга работа.
Алън изчака за продължението колкото изискваше благоприличието и после попита:
— И какво свърши, Акула?
— А, нищо особено. Проверих някои неща за една компания.
— И вложи ли пари в нея? — попита Алън почтително.
— Малко.
И двамата забиха поглед в пода.
— Да се е случило нещо тук, докато ме нямаше?
На лицето на стария Алън мигновено се появи изражение, което показваше нежеланието му да говори. Беше ясно, че той не иска да каже какво точно се е случило, че се отвращава от всякакви скандали.
— Е, имаше танцова забава в училището.
— Аз знаех, че ще има.
Алън се притесни. Очевидно в съзнанието му се водеше борба. Дали да каже на Акулата каквото знае — за негово добро, или да го премълчи. Акулата наблюдаваше с интерес тази борба, при все че не му беше за първи път.
— Казвай де! — подкани го той.
— Говори се, че скоро може да има сватба.
— Я! Кой?
— Ами недалеч от вас.
— Кой? — попита пак Акулата.
Алън се бори още малко със себе си, но не издържа.
— Ти — изтърси той.
— Аз ли? — разсмя се Акулата.
— Алис.
Акулата се вкамени и само гледаше стареца като ударен. После пристъпи напред и се надвеси заплашително над него.
— Какви ги дрънкаш? Какво искаш да кажеш?
Алън разбра, че е прекалил и се сви, за да се заварди от Акулата.
Недей, господин Уикс! Моля те, недей!
— Говори! Какво искаш да кажеш? Разправи ми всичко! — И Акулата сграбчи Алън за рамото и го разтърси жестоко.
— Ох, на забавата… просто на забавата…
— Алис е била на забавата?
— Аха.
— Какво е правила там?
— Не зная. Искам да кажа, нищо.
Акулата го вдигна от стола и го изправи на треперещите му крака.
— Казвай! — изрева той.
Старецът изохка.
— Само е излязла на двора с Джими Мънро.
Хванал го вече за двете рамене, Акулата разтърси като чувал уплашения Алън.
— И какво са направили? Казвай!
— Не знам, господин Уикс.
— Казвай!
— Ами госпожица Бърк… госпожица Бърк казва, че… се целували.
Акулата пусна чувала и седна. Завладя го чувство за непоправима загуба. Погледът му не се откъсваше от Алън, а мозъкът му се бореше с въпроса за целомъдрието на дъщеря му. И през ум не му минаваше, че цялата работа е свършила само с една целувка. Той обърна глава и очите му зашариха безпомощно из магазина. Алън забеляза, че погледът му пробяга по шкафа с пушките.