Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Да, това е така за търговските трансакции — добави Джош. — Почти невъзможно е да бъде разбит ПИН кодът ти или банковата ти парола. Но ако разгледате тези поредици от цифри, ще видите, че могат да бъдат разделени на по-малки сегменти.
— Том — каза Марк, — можеш ли да ги изведеш на големия екран?
След няколко секунди на стената се появиха цифри, големи по трийсет сантиметра.
— Изчислено е, че за разбиването на най-добрите кодове е необходимо всички компютри на планетата да работят заедно само по тази задача за нещо като 12 милиона пъти възрастта на Вселената — каза Джош. — Но този код не изглежда особено сложен.
— И имаме едно страхотно предимство — добави Том и потупа с любов бюрото пред себе си. — Единственият квантов компютър в света.
— Добре, Сибил — обади се Джош. — Мисля, че шапкарите са използвали трета степен факторизация, за да получат тези числа. Което означава, че трябва да обърнем процеса. Да вземем първата редица от цифри — 657609873. Какво ти говори тя?
Всички погледи бяха впити в големия екран. Синтезаторният глас на Сибил разцепи тишината.
— Най-точно съвпада РЕХКТХИ.
Всички мълчаха известно време, но после Том се изсмя.
— Супер! Това е майката на Си 3 Пи О, нали?
Джош седна и прокара пръсти през косата си. Имаше тъмни кръгове под очите. Наведе се напред, подпря лакти на коленете си и се загледа в екрана. После изведнъж се изправи. Всички се обърнаха към него.
— Сибил — каза той след дълга пауза. — Добър опит. Да погледнем втората поредица цифри — 6858876568.
Отново настъпи тишина. Том премяташе писалка в лявата си ръка.
— Най-близкото съвпадение е ХИДЖХКИО.
Том хвърли писалката върху конзолата, закачена за инвалидната му количка.
— Добре — въздъхна Джош. — А сега, Сибил, третата поредица — 7876345256.
Настъпила тишина, след това компютърът каза:
— СЛЕДИ НОЖ САЛ.
— О, за бога! — възкликна Пийт.
— Всичко е наред, това е анаграма — обади се Джош. — ЛОС АНДЖЕЛИС.
Марк погледна криптографа и кимна.
— Значи ченгетата подозират, че нещо голямо ще се случи в Лос Анджелис.
— Да, но най-вероятно нямат представа какво или са кодирали останалата информация. Не успя ли да изолираш и други ключови думи, Том?
— Не.
— Което значи, че и ние нямаме никаква представа какво предстои да се случи.
Част 2
Дракон
20.
Центърът на Лос Анджелис, 10:11 ч. Тихоокеанско време
(9 часа и 6 минути преди инцидента)
Сенатор Кайл Форман изпъна, доколкото можа, дългите си крака от задната седалка на мерцедеса и се загледа в прелитащите покрай прозорците сгради на булевард „Пико“. Слънцето грееше ярко в безоблачното синьо небе. „Тук може и да ми хареса“, помисли си той. Когато преди четири часа излетя от летище „Кенеди“, остави след себе си сиво небе и дъжд. Понякога му беше трудно да повярва, че Лос Анджелис и Ню Йорк са част от една и съща страна. Винаги когато кацаше на ЛАКС, се чувстваше като в чужда държава, екзотична като името на града.
Колата влезе в къс тунел и той видя отражението си в стъклото — високи скули и масивна долна челюст, пригладена назад прошарена коса, големи лешникови очи, които издаваха италианския му произход. Изглеждаше уморен. Работеше много и му личеше. Кожата около очите му се бе поотпуснала, имаше бръчки в ъгълчетата на устата. Погледна куфарчето, което лежеше на коленете му, и се опита да се съсредоточи върху предстоящата работа, но мислите му продължаваха да текат все в една и съща посока — Санди. Изобщо не му се искаше да я оставя точно в този момент. Беше възможно най-неподходящият. Предната нощ я откара на пожар в болница „Маунт Синай“. Оказа се фалшива тревога, но терминът й беше само след два дни. Бебето можеше да се роди всеки миг.
Проклинаше наум графика си. Искрено вярваше в каузата си, но понякога… Обаче накрая разумът винаги тържествуваше. Събитието бе планирано преди осем месеца. Нямаше как да знае.
Речта тази вечер щеше да е най-важната в живота му, кулминацията на двугодишна кампания и пълно посвещаване. Увлече се по екологията преди три години. Търсеше нова посока в кариерата си и много бързо изпита симпатия към това, което вече смяташе за най-важната кауза на епохата. Екоактивизмът, както вече обичаше да казва, бе над политиката.