Извънредна ситуация

Ловецът го гледаше директно отгоре. Джош се опита да изпълзи под прикритието на растителността, но без успех. Машината се приближи. Беше на не повече от пет метра от него, когато се чу силен трясък и тя се заклати. Джош зърна как Маи приклекна. Не я видя да хвърля камъка, но очевидно се целеше по-добре от него.

Ловецът се обърна към нея, но в този момент Пийт изскочи и хвърли камък по него. Камъкът удари целта, ловецът издаде пронизителен свирещ звук и падна на земята.

Джош, Маи и Пийт си плеснаха ръцете.

— Точна стрелба — каза Джош.

— Имах буйна младост — отвърна Пийт.

— А сега какво? — попита Маи. Дишаше тежко от усилието. — Може и да греша, но ми се стори, че видях следа на юг точно преди екранът да угасне.

— И аз я видях — каза Пийт и изведнъж се изпълни с енергия. — Но площта е голяма.

— Почакайте — обади се Маи. — Изгубихме сигнала, но изображението още трябва да е в паметта на системата.

— Права си — отвърна Пийт. Докосна панела на ръката си и отвори браузъра за файлове. Намери последното изображение преди угасването на системата. В единия край на екрана се виждаше изолиран, неподвижен инфрачервен отпечатък.

— Запази го — каза Джош. — Ето така. Какви са координатите? — Извади карта на острова на своя екран, въведе координатите и ги сравни с отпечатъка. След това си погледна часовника. — Нула цяло и трийсет и четири секунди на запад. Да вървим.

Инфрачервеният отпечатък беше на по-малко от сто метра, но между тях и целта им имаше стръмен склон, обрасъл с гъста растителност. По всичко личеше, че човекът, когото търсят, е в малка пещера на върха на скалисто образувание. Чрез връзка със сателита можеха да намерят най-бързата пътека през гъстата растителност, но не разполагаха с този лукс.

Вървяха и се ориентираха по картата на екрана на Джош. За пет минути успяха да се приближат само на двайсет метра до целта.

Наближаваше пладне. Слънцето грееше почти директно над главите им и температурата до земната повърхност беше над 40 градуса при почти 100 процента влажност. Кибердрехите охлаждаха телата им чрез течен азот, който циркулираше в сложната мрежа от капиляри, преплетени в плата. Но това нямаше дълго да им върши работа.

— Хей, момчета, спрете за секунда — извика внезапно Маи.

Пийт и Джош бяха на няколко крачки пред нея. Спряха и се обърнаха едновременно.

— Само при мен ли е така, или вие също се загрявате?

Двамата бяха прекалено потънали в сеченето на храсти с ловджийските ножове, за да забележат промяната.

— Сега като го спомена… — каза Джош.

— Още един малък подарък от Марк. Край с температурния контрол — отбеляза Маи.

И изведнъж ситуацията се влоши още повече. От трите киберкостюма се чу приглушено бръмчене и те изгаснаха едновременно.

— Какво, по дяволите…