Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Високият мъж със сив костюм, синя вратовръзка и очила „Армани“ с рамки от черупка на костенурка седеше начело на дълга маса от орехово дърво и четеше доклад. Асистентът му — по-млад, по-нисък мъж с черен костюм и сива вратовръзка — почука на стъклената врата и влезе. Мина през цялата стая и отиде до масата. По-високият му даде знак да седне и попита:
— Какво има?
— Ето това, господине. Току-що пристигна от британското контраразузнаване. — И асистентът плъзна по гладката орехова маса лист хартия.
Високият мъж зачете мълчаливо, след това се облегна в стола си и свали очилата.
— Пълни глупости — каза той и впи черните си очи в асистента.
— Но британците го приемат твърде сериозно, господине. Обявили са пълна бойна готовност за въздушна терористична атака.
Високият го изгледа скептично.
— И мислиш, че знаят нещо, което ние не знаем? Нещо, което се планира на американска земя?
По-младият сви рамене.
— Има и друго.
Лицето на високия остана безизразно. Асистентът му подаде друг лист и той отново си сложи очилата.
— Дойде от ФБР преди час — каза асистентът, когато началникът му се зачете.
След минута високият върна листа на масата.
— Отново предположения.
— Възможно е, господине. Но идва от оперативен работник на терен Фреди Нелсън.
— Нелсън? Е, това обяснява нещата. Значи наистина са пълни глупости.
Асистентът си позволи да се усмихне леко. Нелсън беше прочут във ФБР — и недолюбван от консервативните служители на ЦРУ. Някои го смятаха за герой, други — за глупак. Да кажеш, че Фреди Нелсън не е отборен играч, беше все едно да твърдиш, че Бил Гейтс е прилично заможен. Но Нелсън имаше повече скалпове на колана от който и да е друг оперативен работник и това беше единствената причина все още да получава заплата от ФБР.
— Очевидно Нелсън е вървял по своя следа и е бил под прикритие. Не е казал нищо на никого, действал е сам.
— Да, типично за него. Не разбирам защо нашите приятели от ФБР още го търпят.
Асистентът кимна.
— Изглежда обаче се е натъкнал на нещо голямо, господине. Изчезнал от полезрението на началниците си преди три дни, просто се изпарил. А вчера най-ненадейно пуснал този доклад. Бил е в Южна Калифорния. Казал, че е близо до източника. Помолил за подкрепление, искал всичко да е готово до следващото му обаждане до централата.
— Ха! И?
— Тази сутрин вълните са изхвърлили трупа му на плажа в Санта Барбара.
18.
Първа база, Тинтара
Обучение на „Е-форс“, дванайсета седмица
— Край! Край!
— Добре, добре! — Стефани натисна с всички сили джойстика и се отпусна на седалката. — Никога няма да се оправя с това нещо! — извика тя в микрофона на каската си толкова силно, че Марк и Маико си свалиха слушалките едновременно.
— Добре, Стеф. Пет минути почивка — прозвуча по интеркома дълбокият глас на Марк.
Стефани излезе от симулатора, обзета от раздразнение. Беше се опитвала да приземи „Биг Мак“ на скална тераса немного по-голяма от основата на летателния апарат, но всеки път не успяваше да прецени височината и толкова тежко спускаше машината, че долната й част се откъсваше и екипажът се сриваше във виртуална пропаст от 600 метра.
— Съжалявам, Марк — изсъска тя и се втурна към командната кабина. — Аз просто…
— Успокой се. — Марк я хвана за раменете. — Умрях поне десетина пъти, преди да се науча.
Маико ги посрещна на вратата на контролната кабина.
— Твой ред е — каза й Марк.
Докато тя си слагаше слушалките, централният компютър, наричан на галено „Сибил“, проговори с мек женски глас.
— Марк, сигурно си забравил, че екипът трябва да се събере в компютърния център в 15 часа. Питър и Джош са на път. Том вече е там.
— Благодаря, Сибил — отвърна Марк. — Бях забравил.
Стигнаха до компютърния център няколко секунди след Пийт и Джош. Те изглеждаха освежени и бяха с нови гащеризони — стандартната униформа за всички в Първа база. Платът на дрехите им беше изтъкан от поликарбонови нишки. Всеки гащеризон тежеше под сто грама, но материята беше здрава като коприна и изглеждаше по подобен начин. Двамата току-що бяха преминали един от най-тежките и кървави курсове за оцеляване в екстремни ситуации.
Том вдигна ръка за поздрав, когато Пийт и Джош влязоха.