Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
— Не прилича — обади се Рик Хътър. — И не е.
— Точно така. Не е. Тази район се обработва от двайсетте години на миналия век, когато е бил експериментална станция за фермерите от Оаху, а по-късно се е използвал за екологични проучвания на университета. През последните години обаче мястото било занемарено и земята отново се е върнала към по-естественото си състояние. Наричаме този район Папратово дере.
Дрейк се обърна и тръгна по пътеката, следван от специализантите, които вървяха бавно и се оглеждаха, като от време на време спираха, за да обърнат по-голямо внимание на някое растение или цвете.
— По-нататък — продължи енергично Дрейк — ще видите огромно изобилие от папрати. Наоколо виждате гигантските дървовидни папрати циботиум и садлерия, а също и по-малките блехнум и ликоподиум. Разбира се — добави той и обгърна с широк жест склоновете, — да не забравяме и папратите улухе, които покриват по-голямата част от планините на Хаваите.
— Пропуснахте това улухе точно в краката ви — намеси се Рик Хътър. — Нарича се дикраноптерис, известен също като лъжлив еленов рог.
— Май да — рече Вин Дрейк, като едва скри раздразнението си. Спря и приклекна. — Покрай пътеката ще видите папрати пеахи, а по-големите са макуе, по които паяците обичат да живеят. Ще забележите колко много паяци има тук. Само в този малък район са представени общо двайсет и три вида.
Спря на малка поляна, от която се откриваше изглед към планинските склонове около долината. Посочи един връх на хребета.
— Онзи връх се нарича Тантал. Представлява кратер на изгаснал вулкан. Провеждаме изследвания не само в долината, но и там.
Алисън Бендър забави крачка и се изравни с Питър Янсен.
— Днес търсиха ли те от полицията? — попита тя.
— Не — отвърна той. — Защо?
— Чудех се откъде си научил, че са претърсвали лодката… и за телефонните записи.
— О… Ами съобщиха го по новините.
— Така ли? Не съм чула. По кой канал?
— Не помня. Май пети.
Рик Хътър дойде при тях.
— Съжалявам, Питър. Наистина съжалявам, човече.
Джени Лин вървеше плътно зад Вин Дрейк.
— Но не разбирам каква всъщност е изследователската ви програма — каза тя. — Какво правите в тази гора?
Дрейк се усмихна.
— Защото още не съм ви я обяснил. Най-общо казано, планираме да съберем проби от едно сечение на хавайската екосистема, от кратера Тантал до долината Маноа, в която се намираме.
— Какви проби? — попита Рик и сложи ръце на хълбоците си. Беше облечен по обичайния си начин — джинси и плътна риза с навити ръкави, вече мокра от пот. Изглеждаше така, сякаш бе тръгнал на преход през дива джунгла. Имаше обичайното войнствено изражение — стиснати зъби и присвити очи.
Дрейк отново се усмихна.
— Общо взето, ще съберем проби от всеки вид в тази екосистема?
— За какво? — настояваше Рик, без да сваля поглед от него.
Дрейк го изгледа студено и отвърна:
— Джунглата е най-голямата съкровищница на активни химически съединения в природата. Намираме се насред златна мина, пълна с потенциални нови лекарства. Лекарства, които биха могли да спасят безброй човешки същества. Лекарства на стойност милиарди. Тази джунгла, господин…
— Хътър — каза Рик.
— Тази джунгла, господин Хътър, съдържа ключа към здравето и добруването на всеки човек на планетата. А в същото време е почти непроучена. Нямаме представа какви съединения се срещат тук в растенията, в животните, в микроскопичните организми. Тази джунгла е terra incognta, абсолютно неизвестна територия. Тя е толкова огромна, така пълна с богатства и толкова неизследвана, колкото е бил Новият свят за Христофор Колумб. Нашата цел, господин Хътър, е проста — да откриваме лекарства. Ние търсим нови лекарства в огромен, невъобразим досега мащаб. Започнахме тотално преглеждане на цялата тази гора за биоактивни компоненти, като се започне от Тантал и се стигне до долината. Отплатата ще е огромна.
— „Отплата“ — повтори Рик. — „Златна мина.“ „Нов свят.“ Говорите за златна треска, нали, господин Дрейк? Става дума единствено за пари.
— Това е твърде грубо — отвърна Дрейк. — На първо място целта на медицината е спасяването на живот. Целта й е да сложи край на страданията и да помогне на всеки човек да постигне своя потенциал.
Той насочи вниманието си към другите и тръгна по пътеката, възможно най-далеч от Рик Хътър.