Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
— Да продължаваме нататък — каза Ерика Мол. — Разбрахме доводите ви, дори това да не се отнася за Рик.
— Добре, искам да кажа, че твърденията за биопиратство на растения всъщност нямат основания за Хаваите, защото ако трябва да сме точни, тези растения не са местни. Островите са вулканични и са се издигнали от океана като голи и горещи скали и всичко, което расте по тях, е донесено отнякъде — от птици, от вятър, от теченията, от полинезийците с техните бойни канута. Нищо не е местно, макар че някои видове са ендемични. Всъщност една от причините да разположим компанията тук е именно от съображения за законност.
— За заобикаляне на закона — промърмори Рик.
— За спазване на закона — възрази Дрейк. — Там е работата.
Приближаваха район с високи до гърдите зелени листа.
— Наричаме това място Джинджифиловата алея. Виждате бял, жълт и кахили джинджифил. Кахили са онези с трийсетсантиметровите червени стъбла. Дърветата са предимно сандалови, с типичните тъмночервени цветчета, но има също сапунено дърво, както и сорго, с онези големи тъмнозелени листа.
Специализантите се въртяха на място и се оглеждаха.
— Предполагам, че сте запознати, но ако случайно не сте, онова растение с дългите листа на ивици е олеандър, който е достатъчно отровен, за да убие човек. Един местен жител умрял от месо, което пекъл набучено на олеандрова пръчка. Случва се деца да ядат плодовете им и да умират. Онова голямо дърво е стрихниново дърво и произхожда от Индия. Всичките му части са силно отровни, най-вече семената. Високият храст до него с листата във формата на звезда е рицин, който също е смъртно отровен. В много малки дози обаче рициновите съставки имат приложение в медицината. Предполагам, че това ви е известно, господин Хътър?
— Разбира се — отвърна Рик. — Екстракти от рицин имат потенциал да подобрят паметта, а също и антибиотични свойства.
Стигнаха до едно разклонение и Дрейк тръгна надясно.
— И накрая стигаме до Алеята на бромелиите — обяви той. — Това семейство включва около осемдесет разновидности, сред които, както знаете, е ананасът. Около бромелиите живеят най-различни видове насекоми. Тук дърветата са предимно евкалипти и акации, но по-нататък имаме и по-типични за джунглите — охия и коа, както ще видите по извитите листа по пътеката.
— И защо ни показвате всичко това? — попита Джени Лин.
— И аз това питам — обади се Амар Сингх. — Интересува ме технологията, господин Дрейк. Как вземате проби от толкова много и различни организми? Особено като се има предвид, че почти всички те са много малки. Бактерии, червеи, насекоми и така нататък. Колко проби събирате и обработвате за един час? За един ден?
— Лабораторията ни изпраща всеки ден камион до това място, за да прибере пробите от земята, от растенията и от всичко друго, което интересува изследователите ни — отвърна Дрейк. — Така че можете да очаквате свежи материали всеки ден, както и всичко друго, което ви потрябва.
— Значи идват всеки ден? — учуди се Рик.
— Точно така, около два следобед. Днес се разминахме.
Джени Лин приклекна.
— Какво е това? — попита тя, като сочеше земята. Приличаше на малка палатка, горе-долу с размерите на дланта й, покриваща малко бетонно кубче. — Малко по-назад видях още едно такова.
— А, да — рече Дрейк. — Отлична наблюдателност, госпожице Лин. Тези навеси са пръснати из цялата джунгла. Това са снабдителни станции. По-късно ще ви обясня всичко. Впрочем, ако сте готови да продължим, вече е време да научите с какво всъщност се занимава „Наниджен“.
Тръгнаха обратно към паркинга, като минаха покрай малко кафеникаво езерце с надвиснали над него палми и малки бромелии.
— Това е езеро Пау Хана — каза Дрейк. — В превод — „работата е свършена“.
— Странно име за езерце за патици — отбеляза Дани. — Видях тук три или четири семейства патенца.
— А видяхте ли какво се случи? — попита Дрейк.
Дани поклати глава.
— Ще се разстроя ли, ако науча?
— Зависи. Погледнете палмовите листа на около метър над водата.
Групата спря и се загледа. Керън Кинг видя първа.
— Сив рибар — прошепна тя и кимна.
Там стоеше мръсносива птица, висока около метър, със заострена глава и очи без блясък. Изглеждаше опърпана и мързелива. Беше абсолютно неподвижна и се сливаше идеално със сенките на листата.
— Може да стои така с часове — каза Керън.