Микро

— Да.

— Добре тогава. Слизайте и стига сте ми губили времето.

Мъжът се отдалечи.

Питър заслиза по стълбата. Беше почти в края й, когато чу грубия глас да казва:

— Мога ли да ви помогна, госпожице?

И женски глас отвърна:

— Да, търся катера, докаран от Бреговата охрана.

Беше Алисън.

Питър спря, скрит зад корпуса на лодката.

— По дяволите — измърмори мъжът. — Какво й има на проклетата лодка? Има повече посетители от някой богаташ на смъртното си ложе.

— В смисъл? — попита тя.

— Ами вчера се появи някакъв тип, твърдеше, че лодката била негова, само дето нямаше документи и му казах да се разкара. Какви неща само не опитват хората! Тази сутрин пък се появява някакъв младок и твърди, че лодката била на брат му, едва не ми се наложи да го изкарвам от кабината. А сега се появявате и вие. Какво толкова има на тая лодка?

— Не мога да ви кажа — отвърна Алисън. — Аз лично бях оставила нещо там и искам да си го взема.

— Никакъв шанс. Първо трябва да си извадите разрешително от полицията. Имате ли такова?

— Ами не…

— Съжалявам. Полицията води лодката като местопрестъпление, както обясних и на младока.

— Къде е той? — попита тя.

— Слизаше по стълбата. Сигурно още се мотае от другата страна. Ще се появи. Искате ли да идем в офиса?

— Защо?

— За да се обадим на полицията и да ги питаме дали ще разрешат да си вземете нещата от лодката.

— Няма смисъл да ви създавам толкова грижи. Става въпрос просто за… ами за часовника ми. Свалих го…

— Нямате грижи.

— Може просто да си купя друг. Вярно, струваше доста…

— Ъхъ.

— Помислих си, че ще бъде лесно.

— Е, както искате. Но все пак по-добре да се регистрирате.

— Не разбирам защо.

— Защото така трябва.

— Не мисля — рече тя. — Не искам да се забърквам с полицията.

Питър изчака още няколко минути, след което чу:

— Можеш да излезеш, синко.

Питър излезе иззад корпуса. Алисън не се виждаше никаква. Набитият мъж го гледаше въпросително, наклонил глава настрани.

— Не искаше да се натъкваш на нея, нали?

— Не се погаждаме особено — отвърна Питър.

— Така си и помислих.

— Искате ли да се регистрирам?

Мъжът бавно кимна.

— Да, ако обичаш.

Питър влезе в офиса и се регистрира. Не виждаше смисъл да се опъва. Алисън Бендър вече знаеше, че е идвал при лодката, и следователно знаеше, че подозира нещо. Налагаше се оттук нататък да действа бързо.

Реши, че до края на деня трябва да е приключил.

Върна се в хотелската стая, където го очакваше имейл без текст от Хорхе. Към него бяха прикачени три wav файла. Единият беше запис на разговора между Алисън Бендър и Вин Дрейк. Другите два бяха нови. Прослуша ги. Бяха обаждания на Алисън по мобилния й телефон през часовете след изчезването на Ерик. И двете изглеждаха доста рутинни. В първото Алисън беше звъннала на някого, най-вероятно служител на „Наниджен“, и бе поискала нов анализ на бюджета. Във второто бе разговаряла кратко с друг човек, може би счетоводител, на тема разходи.