Върховната тайна

И Паскал Финшер бяга, останал без дъх. Стига до някакъв пуст плаж, едва осветен от лунните лъчи. Там тримата войници го хващат и го хвърлят на земята.

— Лилава магнолия — прави неубедителен опит хипнотизаторът. Другият запушва ушите си и му заповядва:

— Изхвърли тези думи от ума ми! И живо. Няма да се правя на глупак с обувката си всеки път, когато срещна някой, който е бил на представлението или е чувал за него!

Хипнотизаторът бавно се надига.

— Махнете ръцете си от ушите… Ще оправим работата.

— И без шашми, разбрано!

Войникът отпушва ушите си, но е готов отново да ги запуши при най-малкия знак.

— Абракадабра, освобождавам ви от „лилава магнолия“, от този момент (прави жест с ръка) ще престанете да реагирате на тези думи.

Учуден, войникът стои неподвижно, като че ли очаква нещо в него да се задвижи.

— Я да видим. Повторете пак — обръща се той към Паскал Финшер.

— Лилава магнолия.

Нищо не се случва. Онзи се усмихва, доволен, че се е освободил от магията.

— Толкова ли е просто? — учудва се той.

— То е като твърдия диск на компютъра. Можем да запишем програмирана заповед, можем и да я изтрием — опитва се да обясни хипнотизаторът със същия отчаян глас, с който изследователят обяснява на туземците как си служим с магнетофона.

— Ами това с абракадабрата? — продължава войникът да разпитва недоверчиво.

— Това е, за да изглежда по-убедително, хората стават по-доверчиви, когато чуват подобни измишльотини. Всичко е в главата.

Войникът го оглежда от глава до пети.

— Добре, така да е. Но не искам такива неща да се случват повече на никой друг — добавя бившето опитно животинче, като навива ръкави и свива юмруци.

Двамата му приятели хващат артиста, докато бившата жертва му нанася удари в корема. Но ето че някакъв силует затъмнява луната.

— Трима яки мъжаги срещу един слабак изрича подигравателно Люкрес Немрод.

Войникът се обръща.

— Хайде, госпожичке, става късно и е опасно да се разхождате самичка тук нощно време. Виждате, има всякакви, меко казано, странни хора.

В същото време забива отново юмрука си в хипнотизатора.

— Айде, заспивай, заповядвам ти!

Люкрес Немрод се хвърля срещу войника и силно го ритва в чатала.

— Айде, изквичи, заповядвам ти!

Онзи надава сподавен вик. Един от войниците пуска хипнотизатора и се притичва на помощ на колегата си.

Люкрес заема бойна позиция в личния си стил бойно изкуство „сиропиталището куан-до“. Протяга два пръста във формата на куки, превръщайки ги във въоръжено продължение на тялото си. Двата резци на мишката. Войникът я ритва, тя го хваща за крака и го премята назад. После се хвърля отгоре му. Двамата се търкалят по земята и стигат чак до ръба на водата. С двата си пръста Люкрес му нанася много силен удар по челото. Хрущене на кост. Нов ритник в чатала на първия, който дава признаци, че се е посъвзел. И отново е в бойна позиция с твърди като дърво пръсти. Третият се колебае дали да се намеси. В края на краищата те си вдигат чуковете, без повече да се помайват.