Насрещен вятър

— Казвам ви какво може да опитат. Възможно е да греша, но не бих разчитал на това.

— Това би било отвличане, а не екстрадиране. Италия никога няма да го позволи, а цялата отговорност ще падне върху Перу.

— Искате ли да спорите по въпроса с Мирафлорес, докато президентът Харис гние в перуански затвор? Бих предпочел да не им попада в ръцете.

— Ние също, разбира се. Извинете ме за момент…

Джей чу как Маклафлин разговаря с някого. Зашумоляха хартии, после се раздаде смаяно сумтене. Когато заместник-министърът отново пое слушалката, в гласа му звучеше добре позната студенина.

— От Тексас ли казахте, че сте, мистър Райнхарт?

— Точно така. И преди да попитате, ще отговоря, че съм онзи същият Джей Райнхарт, бивш съдия на окръг Далас. Преди месец ми възстановиха правата. А сега, за бога, дайте да поговорим по същество и да обсъдим какво ще предприемем, докато все още имам връзка със самолета, защото не знаете една важна подробност.

— И каква е тя?

— Той няма да кацне в Рим и тепърва ни предстои не само правна, но и дипломатическа битка.

— Ако не в Рим, къде ще кацне тогава? И откъде знаете? — попита Маклафлин с раздразнен и саркастичен тон.

— Не мога да ви кажа, преди да е в безопасност. Адвокатска тайна.

— Разбирам.

— Освен това разговаряме по обикновен аналогов клетъчен телефон, тъй че всеки може да ни подслуша.

— О! — сепна се Маклафлин. — Е, поне това ми звучи разумно.

— Предполагам, че ще кацне след около четирийсет и пет минути. Междувременно искам да ми подготвите отговор дали армията на САЩ може да стори нещо за президента Харис и ако да, какво точно. Пак ще ви позвъня.

Когато Алекс Маклафлин се съгласи и затвори, Джей сгъна клетъчния телефон и седна върху единствения си кухненски стол с треперещи ръце и пресъхнала уста.

Всемогъщи боже! Току-що нахоках заместник-министъра на правосъдието на Съединените щати!

Поседя така няколко секунди, опитвайки се да обмисли какво ще предприеме сега и с какви хора ще трябва да поговори, а може би и да настоява да изпълняват негови нареждания: Държавния департамент, Белия дом, вероятно началника на кабинета и самия президент, италианското правителство, високопоставени служители от други държави и цялата инфраструктура на международната и европейската правна общност.

А ето че седеше насред „скапания“ Уайоминг, както бе казал Маклафлин, с два телефона и без нито един сътрудник.

Джей осъзна, че стомахът му се е свил на топка. Маклафлин бе прав. Няма начин да се справя.

Той вдигна слушалката на домашния телефон, като се питаше дали още има връзка с боинга.

— Ало, мис Линкълн. Още ли сте на линия?

— Тук е Джон Харис, Джей. Докъде стигнахме?

— Джон, съжалявам. Не мога да приема. Трябва да се оттегля по етични съображения.