Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— На кого? — отвърна разсеяно Крейг Дейтън.
— На пътниците. На нашите пътници. Онези, които са си платили по един или друг начин, за да ги отведем до Вечния град. Уверявам те, че Сицилия няма да ги задоволи. Ще я разпознаят.
Крейг се озърна към втория пилот и поклати глава.
— Не знам. Ти как мислиш?
— Осъзнавам — отговори Аластър, — че американските въздушни превозвачи се боят от тази радикална идея, но навярно би трябвало да им кажем истината.
— Това наистина е новост — съгласи се Крейг.
— Така си и мислех.
— Хайде тогава, съобщи им.
— Няма да стане, капитане — ухили се Чадуик.
Крейг Дейтън въздъхна дълбоко и извади микрофона от гнездото му.
В салона на първа класа президентът Харис стоеше на пътеката и се ръкуваше с четиримата пътници, които бяха дошли да го видят. Съобщиха му с гордост, че всички са ветерани от Втората световна война, тръгнали на екскурзия из Европа, която щяла да завърши с откриването на нов мемориал в памет на десанта в Нормандия. Първият, полковник от запаса, тъкмо започваше да описва екскурзията, когато включването на високоговорителите привлече вниманието им.
Приятели, говори вашият командир. Искам да слушате много внимателно онова, което ще кажа. Първо, със самолета всичко е наред… няма заплаха за вашата сигурност. Има проблеми обаче с опита ни да кацнем в Рим. Проблемите са… дипломатически и правни. Както знаят някои от вас, на борда е бившият президент на Съединените щати Джон Харис. Задължение на нашата авиокомпания и лично мой дълг като командир е да осигурим безопасност за всички ви, включително и за бивш държавен глава. Получих достоверни сведения, че ако кацнем в Рим, съществува много сериозна заплаха за личната безопасност на президента Харис, и затова — въпреки сериозните неудобства за някои от вас, които трябва да пристигнат в Рим навреме — летим на юг към Сицилия, където ще можем спокойно да кацнем във военновъздушната база „Сигонела“ близо до град Катания. Когато се приземим в „Сигонела“, ще имаме грижата да ви осигурим транспорт до Рим или до крайното ви направление. Искрено съжалявам за причинените неудобства, но нямам друг избор.
Полковникът от запаса бе вдигнал глава към високоговорителите. Сега очите му се насочиха към президента.
— Сър, може ли да попитам каква е заплахата?
Съобщението се повтаряше отново на френски и немски, затова другите трима пристъпиха по-близо да чуят отговора.
Докато Крейг оставяше микрофона на място, в кабината се раздаде сигналът за повикване.
— Капитане, обажда се Урсула от салона. Можете ли да дойдете? Тук има голям гняв.
— Как тъй „голям гняв“? — попита Крейг.
— Някои хора са ви много ядосани.
— Излезли ли са на пътеката?
— Не. Седят, но говорят високо и не искат да се успокоят.
— Добре. Благодаря.
Крейг изключи връзката и пак пое микрофона.
Отново говори командирът. Знам, че мнозина от вас са ми много сърдити, но засега трябва да останете по местата си и да приемете моето обяснение. Когато се приземим, ще дойда при вас да разговарям с всички желаещи, но сега съм зает! НЕДЕЙТЕ да тормозите стюардесите. Те не са взели решението. Аз го взех.
Той преведе думите си на френски и немски, после остави микрофона и се обърна към Аластър.
— Може би ще се наложи да ида до салона.
Аластър кимна и продължи да сверява данните на бордовия компютър с въздухоплавателната карта.
— Остават ни още триста и осемдесет километра, Крейг. Около половин час полет. Между другото, ще си поприказваме ли предварително със „Сигонела“, или смятаме да им се стоварим изневиделица и да нарушим още някое правило?
— Мисля, че е по-добре да не казваме нищо, преди да сме стигнали почти над целта. Не искам някой военен командир да има възможността да ни заяви, че не можем да кацнем.
— Значи ще обявим бедствено положение? — попита Аластър.
— Какво има за обявяване? — отговори Крейг, като избута креслото си назад и се усмихна широко. — Наистина сме в бедствено положение.
В този момент Джилиан отвори вратата на кабината.
— Крейг, по-добре ела отзад. Урсула и Ели казват, че играта загрубява.
Той извъртя крака покрай централната конзола и се надигна.
— Как така?
— Някои хора от задния салон ни ругаят и настояват да разговарят с теб.