Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
В кабината отекна тих звън и Крейг вдигна слушалката на вътрешния телефон.
— Капитане, обажда се Урсула от задния салон. Тук имаме двама мъже, които ще изпуснат връзката си за Ню Йорк, ако се забавим. Настояха да ви го съобщя.
— Кажи им, че правим всичко възможно.
— Какво точно означава това? Джилиан ни съобщи защо изчакваме, но тези двамата са много разтревожени.
— Означава, че след няколко минути ще знаем кога кацаме, Урсула. Не им казвай нищо повече.
— Не само те мърморят, но ще им кажа. Други пътници разпитват Ели.
Крейг остави слушалката и огледа предното табло. Няколко минути летяха мълчаливо. Аластър потропваше нервно по щурвала. Мускулчетата по челюстта му потрепваха, издавайки, че мисли трескаво.
— Това си е чисто и просто професионално самоубийство, по дяволите! — каза внезапно той. — За двама ни.
— Знам.
— Все едно вече сме уволнени.
— Поне аз. Не съм се отказал от намерението да ги убедя, че съм те принудил.
— Виж какво — продължи Аластър, — знам, че цял живот щях да си остана адвокат, ако не беше онзи бар в Абу Даби, където цяла нощ ме навива да избера гражданската авиация. Естествено, ако трябва да бъдем точни, изобщо нямаше да те изслушам, ако предната седмица с онзи твой непрокопсан партньор не бяхте минали на бръснещ полет с фантомите точно над моята палатка.
— Аха. Голям майтап. Вие от Кралските военновъздушни сили все се правехте на невъзмутими.
— Да, признавам, весело беше. Но дявол да го вземе, Крейг, след като получих тая работа, взех да си я харесвам! В небето ми е по-хубаво, отколкото из съдилищата. Сигурно съм ти го казвал поне хиляда пъти. Затова толкова дълго останах във военната авиация въпреки непрестанните ти подканвания по електронната поща.
— Сериозно, Аластър, какво ще речеш, ако ти заповядам да напуснеш кабината и да седнеш в салона?
— Все едно, нашият уважаем главен пилот хер Вуртшмит ще ме уволни, задето не съм се опитал да изкъртя вратата и да те обезвредя със сила.
— Сигурно си прав — каза Крейг.
— Така или иначе, ще предприемеш каквото си си наумил, нали?
— Не знам как ще се справя без теб, Аластър, но, за бога, не знам и как бих могъл да кацна и да предам президента на Перу.
— За твое сведение това долу не е Перу. Италия е. Сам чу, Перу ще трябва да води борба, за да го екстрадират. А освен това „Сигонела“ се намира в Сицилия, която също е италианска територия.
— Имам ли някаква свобода на действие? — обърна се Крейг към него. — Като командир искам да кажа. Хайде, сложи си адвокатската шапка и ми обясни.
Аластър Чадуик обмисли въпроса и погледна приятеля си в очите.
— Всъщност май имаш. Мисля, че преди малко не бях прав.
— Когато каза, че това ще е кражба на самолет?
— Да. Не бях прав. Както германските закони, така и международните конвенции дават на командира на самолет по международните линии пълното право да върши всичко, което сметне за необходимо, след като полетът е започнал.
— Великолепно!
— Но, Крейг, това означава просто че не могат да ни вкарат в затвора. Така или иначе, „Юро Еър“ ще ни изхвърли при първа възможност, а това никак не ми е по вкуса. Никъде няма да си намерим толкова хубава работа.
Крейг въздъхна.
— Не мога да искам това от теб.
Чадуик се разсмя тъжно.
— Така си е. Не можеш да го искаш.
— Което означава — продължи бавно и отмерено Крейг, — че това изумително важно и ключово решение в развитието на международното право — решението дали ще се осъществи тази юридическа фалшификация, или не — зависи изцяло от твоя избор, както несъмнено ще отбележат бъдещите историци. Вероятно ще го нарекат „решението Чадуик“.
— О, безкрайно ти благодаря! Май и католиците могат да ти завидят, като се стигне до внушаването на вина.
— Ние вече започнахме представлението, Аластър. Кацнем ли в Рим, значи целият цирк в Атина е бил излишен.
— Ние ли? От къде на къде ние, сър? Ако не ме лъже паметта, умолявах те да не излиташ.
— Ти каза, цитирам буквално: „Не излитай без разрешение“. Затова получихме разрешение.
— Започвам да разбирам защо навремето крал Джордж е зарязал скапаните колонии.
— Не е имал избор. Ние напердашихме Корнуолис.