Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Как би описала личността му? Обичайното му душевно състояние?
- Това официален разпит ли е? - смръщи се Джорсал.
- Не, не. Просто исках да побъбрим неофициално, за да си изясня как стоят нещата - Ноубьл вдигна ръце с дланите напред, сякаш за да се предпази от нападение. - Разбира се, може да се стигне и до по-сериозен разпит преди официалното разследване на злополука с фатален изход, но това ще го направим в участъка. Е, как би го описала?
Джорсал започна да си играе с една химикалка. Карен виждаше, че ситуацията й е неприятна, но щеше да прояви сговорчивост, за да не се сдърпва със старши служител на полицията. Карен знаеше открай време, че Джорсал предпочита да си пази патроните за битки, които си струваха труда. Разговорът за човек, междувременно сложил сам край на живота си, вероятно не беше една от тях.
- Гейбриъл беше преживял тежък нервен срив през последната година от следването си. Така и не успял да се възстанови. Както сам каза, често е бил приеман в специализирани санаториуми - когато не е бил в състояние да се грижи сам за себе си и да функционира във външния свят. Не беше шизофреник, но понякога имаше пристъпи на параноя, и тогава вярваше, че съществува заговор той да бъде убит.
Ноубъл прихна да се смее.
- Не думай! Да не би да се е имал за законния престолонаследник?
Джорсал го изгледа сурово.
- Не. Никога не е казвал нещо конкретно. Ако му задаваха въпроси, той сменяше темата. Казваше, че било прекалено опасно да говори публично за случилото се с него. Вероятно си наясно, че майка му е загинала, когато самолетът, с който пътувала бил взривен от ИРА. Предполагам, че този случай е отключил параноичните му фантазии. Каролайн Абът е била случайна жертва на атентата, но Гейбриъл приел смъртта й като доказателство, че и той е в опасност.
- А проявявал ли е склонност към самоубийство? - Ноубъл забарабани с пръсти по коляното си.
- Не съм виждала никакви доказателства за нещо подобно - каза предпазливо Джорсал.
- Но нали каза, че е имал пристъпи на параноя. Ами ако се е самоубил, опитвайки се да представи случая като убийство, ако това е било неговият начин да каже: „Видяхте ли, нали ви казвах, че някой ме преследва?“
- Нали ви казах, че съм болен - промърмори Карен.
- Моля? - озадачен, Ноубъл се обърна рязко към нея.
- Епитафията на Спайк Милиган*. Съжалявам, поводът не е подходящ за шеги.
- Ти си последният човек, от когото бих очаквал да се шегува със смъртта - каза грубо Ноубъл, обръщайки й демонстративно гръб. - Е, какво ще кажеш, Джорсал? За това ли става дума в случая?
* Терънс Алан "Спайк " Милиган (1918 -2002) — комик, писател и драматург, поет от англо-ирландски произход. — Б. пр.
Тя въздъхна.
- Предполагам, че това е една от възможните интерпретации.
- Малко попресилена - намеси се Карен.
- Отговаря на онова, което намерихме на местопрестъплението и на предисторията за психическите проблеми на загиналия - каза сухо Ноубъл.
„И ти помага да се измъкнеш от трудно разследване на убийство“, каза си Карен, но премълча. Неразгадаемите убийства бяха много интересни в някой скандинавски сериал по телевизията в събота вечер, но малко ченгета им се радваха в реалния живот.
- Би трябвало да поговориш с Иън Лесли, ако искаш да получиш по-детайлна картина на психическото състояние на Гейбриъл - каза Джорсал. - Ако това е всичко, инспектор Ноубьл, не бих искала да ви задържам.
Ноубъл стана, без да бърза, приглади панталона си и размърда рамене, за да нагласи якето.
- Ще поддържаме връзка - каза той. - Благодаря ти, че ми помогна да си изясня това.
- Ами лабораторните резултати? Как стои въпросът със следите от огнестрелно оръжие? - попита Карен, когато той почти беше стигнал до вратата.
Ноубъл се обърна към нея, присвил очи.
- По лявата му ръка има малко следи от контакт с оръжието.
- Е, да, но нали от пистолета е било стреляно. Може да се очаква, че по ръката му ще има следи, независимо от това той ли е натиснал спусъка. А дрехите му?
Ноубъл издиша шумно през нос.
- Сакото му е в лабораторията. Но не очаквам изненади. А сега, убеден съм, че имаш достатъчно свои случаи, които да те занимават, без да се налага да си пъхаш носа в моите.
Ноубъл затвори рязко вратата зад себе си. Джорсал изглеждаше обезпокоена.
- Това ме учудва - каза тя. - Не мислех, че Гейбриъл има нагласата на самоубиец. Но пък има предистория на емоционална нестабилност, така че това е напълно възможно.