Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Той кимна и се усмихна.
- Разбира се, шефе. Имената, които така и не записват, клюките, които ни-кога не проследяват, теориите, които не си дават труд да споменат - това беше още една от мантрите на Карен, която тя бе успяла да набие в главата му.
- Точно така. Някъде там се крие името на бащата или чичото на Рос Гарви. От двайсет години насам той вярва, че е успял да се размине с наказанието за онова, което е причинил на Тина Макдоналд. А ние сме най-страшният му кошмар, Джейсън. Ние винаги сме най-страшният кошмар на хора като него - тя се измъкна от колата и затвори вратата зад себе си. Достатъчно бе говорила с Хубавеца. Беше време за разговор между зрели хора.
Имаше основания да разчита за това на Джорсал Кенеди. Джус, както тя самата обичаше да бъде наричана от приятелите си, никога не се беше държала като глупаво момиченце. Открай време беше разумна. Не действаше припряно, винаги обмисляше възможните резултати от действията си, преди да пристъпи към тях. Въпреки това в света на тийнейджърите, в който конформизмът се маскира като бунт, тя никога не бе страдала от недостиг на приятели. Със сигурност бе по-популярна от Карен, която тогава още не бе овладяла техниките, с които напоследък спестяваше на Джейсън остротата на езика си. По онова време Карен отказваше да търпи глупаци - нито с готовност, нито против волята си. Това не й спечели много приятели, но двете с Джус винаги бяха близки. Когато влизаше в сградата на социалните служби, Карен с изненада установи, че я обзема радостно нетърпение. Доста време беше минало, откакто за последен път бе изпитала такова простичко чувство.
Карен очакваше да я посрещне секретарка или помощник, но Джорсал слезе да я посрещне лично в приемната. Не беше се променила много. Беше ясно, че дългата й коса бе все така гъста, макар и прибрана в конска опашка, в кестенявите кичури засега не се виждаха сребристи нишки. Все още бе слаба, почти кльо- щава, но гърдите й бяха понаедрели. Това е благодарение на ражданията, каза си Карен без следа от завист. Но очилата със строги, правоъгълни рамки бяха нещо ново. Те бяха белег на по-високото служебно положение на Джорсал, караха я да прилича на човек, който взема решения и от когото зависят събитията.
Когато двете жени пристъпиха напред и се прегърнаха смутено, Карен се запита какво ли е впечатлението на Джорсал. Колко ли се бе променила в сравнение с онова тромаво, пълничко момиче, което като че ли никога не знаеше какво да облече и каква прическа да избере? Сега тя беше трийсет и няколко годишна жена с леко наднормено тегло, която все още продължаваше да се взира недоумяващо в гардероба си и никога не успяваше да подреди косата си така, че да изглежда по същия начин, както когато излизаше от фризьорски салон. Имаше повече бръчки от Джорсал, което я учуди, защото, доколкото знаеше, социалните работници бяха една от малкото прослойки в обществото, която се сблъскваше с по-големи ужаси дори от полицаите.
- Карен! - възкликна Джорсал, без да сваля ръце от раменете й и отстъпи назад, за да я огледа. - Господи, бих те разпознала навсякъде!
- Бива те с тези респектиращи очила - отвърна Карен. - Изглеждаш добре.
- Лъжеш. Можеш да събереш багаж за един уикенд в торбичките под очите ми — тя пусна Карен и махна с ръка към стълбите. - Хайде да се качим горе и да си побъбрим като хората.
- Радвам се да те видя - каза Карен, гледайки гърба на Джорсал, докато се качваха на първия етаж. - Винаги, когато чувах нещо за теб през изминалите години, съжалявах, че не поддържаме връзка.
Джорсал я погледна за миг през рамо.
- Толкова се впечатлих, когато мама каза, че си станала инспектор от криминалната полиция. Сериозна работа е това. А сега вече и главен инспектор. И теб си те бива, момиче - тя въведе Карен в малък кабинет. Карен не би успяла да поддържа работното си място толкова спретнато. Очакваше да види снимки на децата на Джорсал на бюрото и й го каза.
Джорсал се отпусна на стола си и й посочи двата стола за посетители, разположени срещу нея. После направи кисела гримаса.
- Не ми е приятно да подчертавам късмета си пред хората - поизправи се и се приведе напред, подпирайки лакти на бюрото, а лицето й помръкна, когато добави: - Разбрах какво се е случило с приятеля ти. Тежко е да преодолееш такова нещо.
- Още не съм се справила. Всъщност съм много далеч от преодоляването - Карен се покашля. Не беше готова да коментара това с Джорсал. Донякъде се надяваше, че може да се стигне до момент, когато това ще е осъществимо, но дотогава трябваше да измине още доста време. — Приятен офис, между другото.