Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Имаше ли роднини? Те биха ли могли да кажат нещо по-точно за душевното му състояние?
- Не и достатъчно близки. Има брат, Уил. Той живее в Лондон и управлява фирма за компютърни игри. Сигурно печели добре, защото плащаше наема на брат си, а той не беше малък. Гейбриъл живееше в една къщичка на около четвърт миля от пътеката, която минава по брега на езерото. Малка къща наистина, но мястото е много търсено. Никога не би могъл да си я позволи, ако разчиташе само на социалните помощи. Веднъж каза, че брат му с радост плащал наема, стига само мястото да било далеч от него и неговото семейство.
- Как го каза? С горчивина? Гневно?
Джорсал поклати глава.
- Натъжено. Гейбриъл беше тъжен човек. Но на мен ми стана симпатичен. Беше се вманиачил на тема история и политика на страните от Източна Азия. Не знам защо. Иън Лесли каза веднъж, че започнел ли да говори на тези теми, сякаш ставал друг човек. Говорел свързано и убедително. Но ти надали искаш да слушаш тези неща. Не приключихме темата с осиновяването. Ти ме питаше за изключенията, нали?
- Точно така - Карен нямаше нищо против да продължат. Това самоубийство/убийство/самоубийство на Гейбриъл Абът беше събудило любопитството й, но не достатъчно, за да я отклони от основния й интерес. - Има ли такива?
- В много редки случаи. Единствените случаи, за които съм чувала аз, са били по медицински съображения, когато осиновеното лице не е било в състояние да даде отговорно съгласие.
- Рос Гарви не може да даде съгласие.
- Да, но достъпът до документацията по осиновяването му няма отношение към здравословното му състояние.
- Тоест съм прецакана?
Джорсал приглади косата си назад от челото. - Не е съвсем сигурно. Би могла все пак да се обърнеш към съда с молба да ти покажат оригиналния акт за раждане. - А ще я одобрят ли?
- Може би. Очевидно аргументът, на който биха се позовали, ако откажат, е европейската конвенция за правата на човека, чието спазване е залегнало в законодателната база на самостоятелния шотландски парламент. Искането ти по отношение на Рос Гарви би нарушило точка 8 от конвенцията, според която той има право на недосегаеми лично пространство и семеен живот. А пък по отношение на евентуален бъдещ обвиняем ще си в нарушение на точка 6 - правото на справедлив процес. Предполагам, че заподозреният може да се оплаче, че го обвиняват в престъпление, извършено преди двайсет години, въз основа на процедура, за която той не е давал съгласието си.
- Но всичко това е правно буквоедство, нали? Кой би възразил в съда?
- Като начало осиновителите му, предполагам. Нали каза, че никога не са му казвали за осиновяването? Следователно биха могли да настояват, че нарушаваш не само правата на Рос по силата на точка 8, но и техните права.
Карен обмисли продължително думите й.
- А разглеждането на молбата ми ще бъде при закрити врати, нали?
- Напълно. Ще се разглежда на извънсъдебно заседание.
- Следователно не нарушавам правата им, стига да не кажа на Рос Гарви, когато той дойде в съзнание, нали? - Кой сега изпада в буквоедство? Нали всичко ще се разбере на открито съдебно заседание, ако в крайна сметка арестуваш някого и той отиде в затвора?
Карен сви рамене.
- Може и да не се разбере. Не мисля, че ще се наложи да споменаваме публично името на Рос Гарви. Можем да помолим съда да съхрани анонимността на източника, дал ДНК проба с фамилно съвпадение. Да направим така, че конвенцията за правата на човека да работи за нас, а не против нас. - Нищо не разбирам от наказателни съдебни дела. Предполагам, че в крайна сметка съдът ще постанови да се предостави информацията, но ще е необходима много сериозна и упорита аргументация. Ще ти трябва добър адвокат. А съдът може да се произнесе, че в случая няма спешност и че трябва да се изчака, за да се види дали Рос Гарви ще дойде в съзнание. Твоят случай чака вече от двайсет години, малко повече чакане няма да попречи. И, разбира се, ако Гарви не се възстанови и умре, съдът ще ти предостави всичко, което искаш, защото мъртъвците нямат човешки права.
Карен изпъшка.
- Ето, точно това са нещата, които се говорят в съдилищата, защото процесите се водят от юристи, които не знаят какво е да живееш със съзнанието, че не си наясно кой е убил дъщеря ти, любимия ти, приятеля ти. Аз виждам нещата така - всеки ден, през който този убиец ходи свободно по улиците, е ден, в който правосъдната система не успява да осигури справедливост за Тина Макдоналд. Освен това има един много убедителен аргумент против изчакването.
- И какъв е той?