Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Но преди Джорсал да успее да отговори, бързо почукване на вратата прекъсна разговора им. Вратата се отвори и без да чака покана, в кабинета влезе висок, слаб мъж с черен панталон, черен пуловер с висока яка и черно кожено яке. С прошарената си, ниско подстригана и щръкнала коса, слабото, помургавяло в солариум лице, пресечено от мустачки като на Кларк Гейбъл, инспектор Алан Ноубъл винаги напомняше на Карен за мъжа с кутията шоколадови бонбони от прочутата реклама на „Кадбърис“*, макар че изражението му беше по-мрачно. Той като че ли се изненада да я види тук, но това не го обърка.
- Здравейте, дами - каза той, свеж като повей от Северно море. - Виж ти, виж ти, кого е довял насам вятърът. Не съм очаквал да те видя тук, Карен. Мислех, че си ни зарязала заради съблазните на столицата.
Само три изречения, а тя вече се почувства изморена от пресилените му остроумия.
- Здравей, Алан. Имах нужда от малко упътване във връзка със закона за осиновяване, а кой би ми помогнал по-добре от социален работник?
* В една от популярните реклами на фирмата „Кадбърис “ героят преодолява всякакви трудности, за да влезе в стаята на любимата жена и да остави кутия шоколадови бонбони. — Б. пр.
Усмивката проряза лицето му с бръчки.
- Нали знаеш онзи виц, а? Каква е разликата между социален работник и ротвайлер? - двете жени въздъхнаха. - От ротвайлер може и да спасиш децата си - и той се изкиска - смешно висок смях за мъж с неговия външен вид.
- Знаеш ли, Алан, проблемът с вицовете е там, че от тях се очаква да бъдат смешни - каза уморено Карен. - Да изляза ли, за да поговориш с Джорсал?
- Не, не, няма нужда. В случая няма нищо поверитено - и без да чака покана, той седна на другия посетителски стол, внимателно придърпвайки нагоре крачолите на панталона си, за да запази ръбовете. - Трябват ми само малко подробности. Също като на теб, само дето моят случай е още топъл.
- За Гейбриъл Абът ли става дума? - намеси се Джорсал.
- Именно. Първо го помислихме за самоубийство, но после решихме, че е убийство. Е, сега патоанатомът, след като огледа тялото и оръжието, мисли, че първото ни впечатление може да е правилното.
- Какво? Мисли, че в крайна сметка все пак е самоубийство?
Инспектор Ноубьл кимна снизходително.
- Позна, Джорсал - той произнесе неправилно името, разделяйки сричките, като че ли я презираше, задето е била обременена с такова странно келтско име. - Самоубийството, което считахме за убийство, в крайна сметка се оказва самоубийство.
11.
Карен се облегна назад, кръстосвайки крака. Най-много от всичко обичаше нещата да се оказват не такива, каквито са изглеждали на пръв поглед. Именно възможността да разплита здрави, неподатливи възли я беше привлякла към студените досиета.
- Какво го накара да промени мнението си? - попита тя. Ноубъл доби самодоволен вид.
- Аз го накарах. Огледах повторно оръжието. То е малък полуавтоматичен пистолет, Смит&Уесън 457. Производството им е прекратено преди двайсетина години, но в продължение на няколко години са били голям хит. И тъй като има къса цев, за Абът е било възможно да се простреля в дясното слепоочие, държейки оръжието в лявата си ръка. В такъв случай траекторията на куршума би трябвало да е насочена по-скоро към задната част на черепа, вместо да го прекосява напряко, затова и помолих патолога да провери. И ти да видиш - той разпери ръце в израз на щедра благосклонност, - оказа се, че съм бил абсолютно прав. А тъй като нямаме доказателства за присъствието на който и да било друг на мястото, нито пък за някой, който да е вървял с него, бих казал, че самоубийството със сигурност е по-вероятната версия. Особено след като вече сме наясно, че си имаме работа с човек с психически проблеми.
- Формулировката не ми харесва - отбеляза Джорсал. Ноубъл се ухили самодоволно.
- Никога не съм бил майстор на политическата коректност, уважаеми дами.
- Не става дума за политическа коректност - каза Карен. - А за човешко достойнство. За уважение.
- Божичко, Карен - възкликна провлечено Ноубъл. - Половината си живот като зрял човек той е прекарал в психиатрии и санаториуми за душевноболни.
- А сега е мъртъв. По моите представи това му дава право да се отнасят към него с малко уважение.
Ноубъл сви рамене.
- Както и да е. Идеята е, че имам нужда от сведения за душевното му състояние напоследък. Когато разговарях с теб по-рано, ти каза, че си присъствала на негов разговор с човека от социалните служби, който отговарял за него?
Джорсал кимна.
- Опитвам се да оценя работата на възможно най-много от подчинените си в реална обстановка. Преди около месец и половина се видях с Гейбриъл заедно с Иън Лесли, който работи с него. А после срещнах Гейбриъл случайно в Кинрос преди две седмици. Той ме спря на улицата и побъбрихме. Но не бих казала, че мога да дам експертно мнение за душевното му състояние.