Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Джорсал Кенеди на телефона, с какво мога да ви бъда полезна?
Това, че бе станала шеф, според нея не беше повод да престане да бъде любезна с хората. Прекалено много от висшите служители отговаряха на повиквания с тон, който подсказваше, че се осмеляваш да им объркаш деня с това обаждане.
- Джус?
Тийнейджърският прякор накара Джорсал да трепне. Никой не беше я наричал така, откакто замина да учи в университета в Бирмингам и си създаде нов образ.
- Кой се обажда? — сърдечността в тона й бе изместена от
предпазливост.
- Не знам дали ме помниш, бяхме съученички - аз съм Ка- рен Пири.
Джорсал не можеше да повярва.
- Едва преди няколко дни говорех за теб - каза тя.
- Знам - каза Карен. - Джими Хътън ми каза, че работи с теб.
- Точно така - Джорсал си пое дълбоко дъх. - Невероятно е, че те чувам. Мама казва, че е редно да се виждаме пак, след като отново съм у дома.
- Е, ето ме и мен, готова да се видим - отвърна Карен. Джорсал си каза, че тонът й като че ли е малко смутен.
- Страхотно. Джими каза, че отскоро си в Единбург, но може би ще успеем да се видим за по едно питие? Или пица, или нещо друго? Ако изобщо идваш насам?
„Затваряй си устата, момиче, говориш като тийнейджърка, закъсала за приятелки.“
- Ще ми бъде много приятно - Карен замълча за миг. - Но всъщност се питах дали ще можеш да ми отделиш един час малко по-късно днес? За съжаление по работа, не за удоволствие. Но ще може и да заплануваме някоя среща за по-нататък.
Разочарование спука радостта на Джорсал като мехурче. Защо трябваше да очаква нещо друго? Карен сигурно имаше свой живот, свои приятели. Защо й беше на Джорсал да се надява, че човек, така добре установил се в своята територия, ще проявява интерес към някогашна съученичка, белязана със знака на провала, както се случва след развод?
- Разбира се - тя се опита да говори бодро. - С какво мога да ти помогна?
- Не знам дали Джими ти е казал, но сега ръководя отдела за студени досиета. Имам нужда от консултация относно правната страна на осиновяването. Става дума за случай, по който отскоро подновихме работа, и аз се сетих за теб.
- Е, това не е точно по моята специалност...
- Все ще знаеш повече от мен - Карен се позасмя. - Кучето ни разбира от тези неща повече от мен, Джус.
Джорсал се разсмя. Репликата „кучето ни знае повече“ беше дежурна фраза на техния учител по френски. Тя й бе достатъчна, за да проникне през самосъжалението на Джорсал.
- Знам немалко по този въпрос. В Единбург ли си?
- Не, в момента съм в Дънди. Ще намериш ли време за мен по-късно?
- В три часа имам среща, но дотогава само прехвърлям документи. Идвай насам, мога да ти предложа приличен чай или наистина страхотно кафе. Нали знаеш къде работя?
Уточниха подробности и затвориха телефоните. Джорсал закърши рамене като в танц, както си беше седнала на стола. Майната му на Виктор, тя беше в състояние да си изгради свой живот. Защо изобщо се беше съмнявала в това?
10.
Карен си каза, че не би се отказала от офис в сградата на социалните служби в Гленротес - модерна, проектирана съобразно онова, за което беше предназначена. Големи прозорци и паркинг. Всичко, с което нейният офис не разполагаше.
- Наистина ли няма нужда от мен, шефе? - по слабото, кокалесто лице на Хубавеца се изписа безпокойство. - Искам да кажа, може да става дума за доказателствен материал, нали така?
Изискванията на шотландския закон за утвърждаване на автентичността на доказателствения материал бяха причина детективите да провеждат разговорите със свидетели по двойки. Понякога Карен имаше чувството, че е свързана с Джейсън посредством юридическа пъпна връв, постоянно в ролята на родител на бавноразвиващо се дете.
- Спокойно - отвърна тя. - Просто събирам обща информация. Необходимо ми е да разбера в какво положение сме. Има достатъчно експерти, които можем да привлечем, ако се налага да представим данните в съда - и отвори вратата на колата.
Изражението на Хубавеца се проясни и на лицето му се изписа обичайната телешка невъзмутимост.
- Добре. Тогава аз да се върна в офиса, така ли?
Вече стъпила с един крак на земята, тя спря. Наистина ли очакваше тя да го освободи, при положение, че още не беше дори дошло време за обяд?
- Прегледай документацията, направи списък на хората, които са работили по първоначалното разследване и намери начин да се свържем с тях.
- Какво? С всички ли?
- Само служителите на криминалната полиция, Джейсън. Започни с високопоставените и продължавай надолу по йерархията. Трябва да говорим с тях, да търсим неща, които не са споменати в документацията. Знаеш как е.