Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Време е да се прибираш у дома. - Той разкопча каишката. Смъкна каската й и я завърза за мотоциклета.
Дробовете й се свиха болезнено. Точно така се е чувствал Тед. Като ударен с чук по главата и измамен.
-Това аз трябва да реша - заяви тя.
Вместо отговор той смъкна раницата й и я остави на тротоара. Бръкна в една от кожените чанти, извади един плик и го тикна в ръцете й.
- Всичко, което ти е нужно, е вътре.
Тя го зяпна слисано.
- Минаха две седмици, Луси. Две седмици. Разбираш ли какво ти казвам? Чака ме друга работа.
Тя не можеше - не желаеше - да разбере какво й казва.
Той стоеше пред нея. Отчужден. Безразличен. Може би малко отегчен. Тя беше поредната жена. Поредното женско тяло. Поредната работа...
Бензин, трева или задник - никой не се вози на аванта.
И тогава нещо се промени. Между тъмните му вежди се появи малка бръчка. Клепачите му се отпуснаха, а когато отново вдигна очи, тя видя всичко, което мъжът, когото познаваше като Панда, толкова старателно се опитваше да прикрие. Видя интелект, който усърдно бе замаскирал. Видя болка и съмнение, а може би дори разкаяние. И долови дълбок, вътрешен глад, който нямаше нищо общо с тениските с циничните надписи и гадните обидни стикери.
Той леко поклати глава, сякаш искаше да се отърси от всички болезнени емоции. Ала, изглежда, не успя да го стори, защото вдигна ръце, обхвана лицето й в големите си шепи, които я докоснаха леко, като крила на пеперуда, а сините студени очи омекнаха и в тях се мярнаха нежност и безпокойство. Сведе глава и направи това, което тя не му позволи предишната нощ. Целуна я. Отначало предпазливо, после по-настойчиво, жадно впивайки устни в нейните, без да пуска лицето й, сгушено между дланите му.
Целуваше я страстно, сякаш не можеше да й се насити. А после рязко се отдръпна и се извърна, преди тя да успее да го спре. Метна се на мотоциклета и запали двигателя. Миг по-късно изчезна от света й, сред грохота на раздрънкания мотор „Ямаха Воин“, облепен със стикери, които вече не прилягаха на човека, когото тя си мислеше, че познава.
След като той замина, Луси дълго стоя на тротоара. Сърцето й се бе качило в гърлото, раницата лежеше в краката й. Минаваха автобуси. Спираха таксита. Най-после сведе поглед към плика, който й бе дал. Отвори го и извади съдържанието му.
Шофьорската й книжка. Кредитните й карти. Указания как да намери офиса на летищната служба за безопасност, където щяха да я чакат, за да я отведат във Вашингтон.
Пред очите й беше доказателството за прекрасната, задушаваща любов на родителите й. Тя знаеше, че ако поискат, те могат да я намерят. Сега разбираше защо не го бяха направили. Защото от самото начало знаеха къде е тя. Защото бяха наели телохранител.
Две седмици, Луси.
Трябваше да се досети, че щяха да постъпят така. През годините имаше няколко инцидента, когато хората бяха проявили прекалена агресия към нея... Две писма със заплахи... Веднъж я бяха съборили на земята - нищо сериозно, но достатъчно, за да се разтревожат родителите й. След като Тайните служби снеха личната й охрана, те, въпреки протестите й, наемаха частни охранители за големите събития, където смятаха, че твърде много е изложена на показ. Нима наистина си мислеше, че те ще позволят тя да присъства незащитена на толкова публична сватбена церемония? Родителите й от самото начало са плащали на Панда. Краткосрочният договор е бил продължен с две седмици, след като тя е избягала. Две седмици. Достатъчно дълго, за да стихне шумотевицата и да са спокойни, че тя ще е добре и в безопасност. Две седмици. И уреченият срок бе изтекъл.
Тя вдигна раницата, сложи бейзболната шапка и слънчевите очила и се запъти към терминала. Дай ù свободата, от която се нуждае - представи си как му заръчват. - Но се погрижи за безопасността ù.
Сега осъзнаваше това, което би трябвало да прозре от мига, в който той толкова навреме се бе появил на онази уличка. Панда никога не я остави сама. Нито веднъж не излезе сам с лодката. Придружаваше я, когато влизаха в магазините, а в ресторантите чакаше до вратата, когато излизаше от тоалетната. Колкото до онези мотели... Бе настоял да спят в една стая, защото я охраняваше. И когато се е опитвал да я изплаши, за да я накара да се прибере у дома, просто си е вършил работата. Имайки предвид колко скъпо струваха услугите на един личен телохранител, си-гурно здравата се е забавлявал, когато предложи да му плати хиляда долара.
Луси се спря до пейката зад вратите на терминала, обзета от горчиви мисли. Без никакво усилие, миналата нощ Панда бе получил голям бонус за работата си. Навярно сексът бе услуга, която той винаги оказваше на клиентите от женски пол - малко допълнително удоволствие, което да им напомня за него.