Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Рокерката Вайпър.
Панда реши тази сутрин да потича по пътеката край езерото. Обикновено красотата на чикагските небостъргачи проясняваше мозъка му, но днес не му помогна.
Трите километра станаха четири. После пет. Избърса чело с ръкава на мократа от пот тениска. Беше се върнал там, където му беше мястото, но след тишината на езерото Кадо градът му се струваше прекалено шумен, прекалено забързан.
Двама кретени на ролкови кънки му препречиха пътя. Той свърна в тревата, за да ги заобиколи, после се върна на асфалтираната пътека.
Луси беше умна жена. Би трябвало да се досети. Ала не го бе сторила и вината не беше негова. Той бе направил това, което се искаше от него.
В живота си бе наранил достатъчно хора и мисълта, че бе причинил болка на още един - при това непростимо престъпвайки границата - бе непоносима.
Край него профуча велосипедист. Панда затича по-бързо, сякаш искаше да надбяга самия себе си.
Изневиделица експлозия разцепи въздуха. Той излетя от пътеката и се хвърли на земята. Чакълът одраска брадичката му и се заби в дланите. Сърцето му блъскаше в гърдите, ушите му бучаха.
Той бавно вдигна глава. Огледа се.
Нямаше никаква експлозия. Беше изгърмял ауспухът на стар раздрънкан градинарски пикап.
Мъж, разхождащ кучето си по пътеката, го изгледа смаяно. Един бегач забави ход. Пикапът изчезна, оставяйки след себе си облак от задушливи газове, който надвисна над крайбрежния път.
По дяволите. Това не му се бе случвало от години, но ето докъде го доведоха двете седмици с Луси Джорик. Пльоснат по корем на земята. С прахоляк в устата. Имаше какво да помни следващия път, когато се опита да забрави кой е и къде е бил.
Докато километрите се нижеха, Луси не спираше да поглежда в огледалото, дивейки се на тежкия грим, мъртвешки черната коса и оранжевите дредове. Настроението й започна да се подобрява. Но дали бе готова да продължава в същия дух? Дори Тед, който толкова добре се оправяше с всичко, нямаше да може да обясни случващото се. Нито пък тя, но й харесваше това усещане за нещо различно, сякаш си бе надянала нова кожа.
Не след дълго остави Илинойс зад гърба си и се насочи към Мичиган. Дали някога Тед ще й прости? А семейството й? Или някои неща са непростими?
Близо до град Кадилак тя отби от магистралата и пое по второстепенни пътища, водещи към Северозападен Мичиган. Привечер Луси беше на опашката заедно с пет-шест други коли, чакащи да се качат на последния за деня ферибот за Черити Ай-ланд - забутано място, което тя трудно откри на картата. Мускулите й бяха сковани, очите я сърбяха, а доброто й настроение започна да се изпарява. Това, което вършеше, беше истинско безумие, но ако не стигне до края, през остатъка на живота си щеше да се терзае с мисли за Панда и онази целувка. Да се пита защо се бе озовала в леглото е един почти непознат мъж, две седмици след като бе избягала от друг мъж, оказал се прекалено добър за нея. Решението да предприеме това пътуване не бе особено логично, но през последните дни Луси сякаш не беше на себе си, а и нищо по-добро не й хрумна.
Старият ферибот, черен с жълти ивици като високоскоростните магистрали, миришеше на плесен, въжета и изгорели газове. Около десетина пътници се качиха заедно с нея. Един от тях, колежанче с раница на гърба, се опита да я заговори, като полюбопитства в кое училище учи. Тя му каза, че са я изключили от една гимназия в Мемфис, и се отдалечи, трополейки по палубата с тежките войнишки боти.
До края на пътуването остана на носа на ферибота, наблюдавайки как очертанията на острова постепенно изплуват в припадащият здрач. Островът приличаше на полегнало куче – глава в единият край, пристанище – където би трябвало да е коремът му, и фар, стърчащ като къса,дебела опашка в другия край.Ако се вярваше на туристическата брошура, островът лежеше на двайсет и четири километра навътре в езерото Мичиган. Беше дълъг шестнайсет километра и широк три километра, постоянните жители бяха около триста, а през лятото броят им се увеличаваше до няколко хиляди. Според местната търговска палата Черити Айланд предлагаше на туристите уединени плажове, девствени гори, отлични условия за лов и риболов, както и ски походи през пресечени местности и пързаляне със снегоходи през зимата. Но Луси бе дошла само за да намери отговор на своите въпроси.
Фериботът се удари леко до кея. Луси се спусна на долната палуба, за да се качи на взетата под наем кола. Тя имаше приятели в цялата страна - по целия свят - при които можеше да отседне. А ето че се бе озовала тук, готвейки се да стъпи на остров от Големите езера само заради една прощална целувка и постоянен пропуск за ферибота. Извади от раницата ключа за запалването и си каза, че и без това няма какво друго да прави, което не беше съвсем вярно. Трябваше да уреди отношенията си с някои хора, да започне нов живот, но след като не знаеше как да направи нито едното, нито другото, сега беше тук.