Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лунните градини
Лунните градини - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лунните градини

Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:

Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на „Нокътя“, остава абсолютна.За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.Сложно, предизвикателно… силата на Ериксън е в пълнокръвните му характери и в способността му да сътвори свят точно толкова заплетен и жесток, колкото е и собствения ни свят.Дж. В. Джоунс, SFX
1 ... 245 246 247 248 249 250 251 252 253 ... 257
Перейти на страницу:

Адюнктата изкрещя. Мечът й издрънча върху камъните. Ръцете й се плъзнаха по стената и тя се смъкна на плочника.

— Кой? — успя да промълви тя. Сляпо безсилие се криеше в тази единствена дума. — Кой?!

Едната от жените се наведе над нея.

— Кой какво?

Мъка изпълни лицето на Лорн, устните й се отпуснаха и тя затвори очи.

— Кой? — попита отново. — Кой е тази Змиорка?

— Да си вървим, Мийзи — каза жената, без да й обръща внимание.

Паран я намери просната на мръсните камъни. Нещо го беше привлякло безпогрешно към нея — вероятно окончателното прекъсване на тайнствената връзка между двамата. Мечът й беше до нея, дръжката му бе оцапана с кръв, острието бе нащърбено. Капитанът се присви до нея.

— Бихте се добре — прошепна той. — Все едно за какво.

Очите й примигаха. Взряха се в него и го познаха.

— Капитане. Гъноуз.

— Адюнкта.

— Убиха ме.

— Кой?

Окървавените й устни се отвориха в безсилна усмивка.

— Не знам. Две жени. Приличаха на… крадли. Улични. Разбираш ли… иронията, Гъноуз Паран?

Той кимна, стиснал устни.

— Никакъв… славен край… за адюнктата. Да бяхте дошли… няколко минути по-рано…

Капитанът не отвърна нищо. Гледаше как животът напуска Лорн, без да изпитва нищо. „Лош късмет, че ме познаваше, адюнкта. Съжалявам.“ После взе отатаралския меч и го прибра в ножницата си.

Над него два гласа заговориха в едно.

— Ти му даде нашия меч.

Той се изправи и видя пред себе си Опонн.

— Въжето ми го взе, да бъдем по-точни.

Близнаците не можеха да скрият страха си. Гледаха Паран почти умолително.

— Котильон те пощади — каза сестрата. — Хрътките те пощадиха. Защо?

Паран сви рамене.

— Ножа ли вините, или ръката, която го държи?

— Сенкотрон никога не играе честно — измрънка братът и се оклюма.

— Вие и Котильон използвахте смъртни — озъби се капитанът — и си платихте за това. Какво искате от мен? Съчувствие ли? Помощ?

— Този меч… — почна сестрата.

— Няма да бъде използван, за да върши мръсната ви работа — довърши Паран. — Я по-добре бягай оттук, Опонн. Котильон сигурно вече е дал Шанс на Сенкотрон и в момента двамата решават как най-добре да го използват.

Близнаците Шегаджии потрепериха.

Паран хвана лепкавата дръжка на меча.

— Хайде. Че да не взема да върна услугата на Котильон.

Боговете изчезнаха.

Капитанът вдиша дълбоко. Обърна се отново към Лорн.

Без броня се оказа лека в ръцете му.

Въздухът около Аномандър Рейк пищеше, докато той се спускаше стремглаво надолу. Други звуци нямаше. Лабиринтът му се бе увил плътно около него. Отдолу, над Даруджистан, лениво кръжеше кафявият дракон — неотстъпващ по ръст на Рейк и също толкова силен.

Но беше глупак — да го търси долу по улиците.

Рейк предпазливо разпери криле и зави към Властелина на Галайн. Задните му крайници се изпънаха надолу и ноктите се разтвориха. Той вдиша, подготвяйки се да изригне силата си. Беше Куралд Галайн, Тайст Андий, и тъмнината бе неговият дом.

Властелинът на Галайн бе вече точно под него и се уголемяваше с невероятна скорост. Рейк отвори уста, изви глава назад и се вряза в стената от въздух. Звукът привлече погледа на кафявия дракон нагоре, но вече бе твърде късно.

24.

Аз съм Домът,затварящ с раждането сисърцата демонски,и всяка моя стаяпод ключ държиот гняв треперещатадревност.А тези корени от камъкраздират по земя изпепеленадълбоки цепнатини,вовеки криещи съняза плод; ах, пилигрими,на прага ми стъпете,от глад умрете…
Азат (ii.iii)
Адефон (р. ?)

Дворът беше пуст. Крокъс изтича през него, притеснен, да не би да е закъснял непоправимо. Изкачи се по стъпалата и посегна към бравата. Взрив от енергия го отхвърли назад.

Замаян, крадецът седна на каменните плочи, целият разтреперан. Тъмнопурпурното сияние пред вратата бавно угасна. Преграда.

— Гуглата да ме вземе дано! — изсъска той и се надигна. Беше се натъквал и преди на такива прегради в знатните имения. Нямаше как да мине човек през тях.

Изруга, обърна се и се затича към портата. Излезе на улицата и се огледа. Не видя никого. Ако Пурпурната гвардия все още го пазеше, криеха се добре.

Имаше нищожна възможност градинският вход към имението на Барук да не се пази от магия — много нищожна. Изтича по улицата и зави на първата пресечка вдясно. Трябваше да изкатери стена, но това не го смяташе за особено препятствие.

Стигна до края на пресечката и се закова на място. Стената беше висока. Трябваше да се засили. Какъв беше смисълът на всичко това? Барук не можеше ли да се погрижи сам за себе си в края на краищата? Не беше ли Върховен маг и не беше ли споменал дори Фингърс за магическите защити на алхимика?

1 ... 245 246 247 248 249 250 251 252 253 ... 257
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)