Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Адюнктата изкрещя. Мечът й издрънча върху камъните. Ръцете й се плъзнаха по стената и тя се смъкна на плочника.
— Кой? — успя да промълви тя. Сляпо безсилие се криеше в тази единствена дума. — Кой?!
Едната от жените се наведе над нея.
— Кой какво?
Мъка изпълни лицето на Лорн, устните й се отпуснаха и тя затвори очи.
— Кой? — попита отново. — Кой е тази Змиорка?
— Да си вървим, Мийзи — каза жената, без да й обръща внимание.
Паран я намери просната на мръсните камъни. Нещо го беше привлякло безпогрешно към нея — вероятно окончателното прекъсване на тайнствената връзка между двамата. Мечът й беше до нея, дръжката му бе оцапана с кръв, острието бе нащърбено. Капитанът се присви до нея.
— Бихте се добре — прошепна той. — Все едно за какво.
Очите й примигаха. Взряха се в него и го познаха.
— Капитане. Гъноуз.
— Адюнкта.
— Убиха ме.
— Кой?
Окървавените й устни се отвориха в безсилна усмивка.
— Не знам. Две жени. Приличаха на… крадли. Улични. Разбираш ли… иронията, Гъноуз Паран?
Той кимна, стиснал устни.
— Никакъв… славен край… за адюнктата. Да бяхте дошли… няколко минути по-рано…
Капитанът не отвърна нищо. Гледаше как животът напуска Лорн, без да изпитва нищо. „Лош късмет, че ме познаваше, адюнкта. Съжалявам.“ После взе отатаралския меч и го прибра в ножницата си.
Над него два гласа заговориха в едно.
— Ти му даде нашия меч.
Той се изправи и видя пред себе си Опонн.
— Въжето ми го взе, да бъдем по-точни.
Близнаците не можеха да скрият страха си. Гледаха Паран почти умолително.
— Котильон те пощади — каза сестрата. — Хрътките те пощадиха. Защо?
Паран сви рамене.
— Ножа ли вините, или ръката, която го държи?
— Сенкотрон никога не играе честно — измрънка братът и се оклюма.
— Вие и Котильон използвахте смъртни — озъби се капитанът — и си платихте за това. Какво искате от мен? Съчувствие ли? Помощ?
— Този меч… — почна сестрата.
— Няма да бъде използван, за да върши мръсната ви работа — довърши Паран. — Я по-добре бягай оттук, Опонн. Котильон сигурно вече е дал Шанс на Сенкотрон и в момента двамата решават как най-добре да го използват.
Близнаците Шегаджии потрепериха.
Паран хвана лепкавата дръжка на меча.
— Хайде. Че да не взема да върна услугата на Котильон.
Боговете изчезнаха.
Капитанът вдиша дълбоко. Обърна се отново към Лорн.
Без броня се оказа лека в ръцете му.
Въздухът около Аномандър Рейк пищеше, докато той се спускаше стремглаво надолу. Други звуци нямаше. Лабиринтът му се бе увил плътно около него. Отдолу, над Даруджистан, лениво кръжеше кафявият дракон — неотстъпващ по ръст на Рейк и също толкова силен.
Но беше глупак — да го търси долу по улиците.
Рейк предпазливо разпери криле и зави към Властелина на Галайн. Задните му крайници се изпънаха надолу и ноктите се разтвориха. Той вдиша, подготвяйки се да изригне силата си. Беше Куралд Галайн, Тайст Андий, и тъмнината бе неговият дом.
Властелинът на Галайн бе вече точно под него и се уголемяваше с невероятна скорост. Рейк отвори уста, изви глава назад и се вряза в стената от въздух. Звукът привлече погледа на кафявия дракон нагоре, но вече бе твърде късно.
24.