Лунните градини

В стаята се възцари тишина. Уискиджак затвори за миг очи.

— Разбрано, Върховен юмрук. Е, кога тръгвате?

— Изглежда, Черните моранти са с нас… не питай защо. Както и да е, утре заранта имам преговори с Каладън Бруд и Каллор. Подозирам, че това ще реши нещата. Или ще ни оставят да си тръгнем, или ще ни избият и ще вземат Пейл. Всичко зависи от това какво знае той за Пророка на Панион.

— Ние имаме среща с няколко Черни моранти след два дни, Върховен юмрук — каза Уискиджак. — Чудя се дали са се досетили какво става, когато се уговорихме. Все едно, те ще ни докарат при вас, където и да сте.

— Не — отвърна Дужек. — Ние може да сме под обсада. Черните ще ви стоварят в равнината Катлин. Заповедите им по този въпрос са изрични, но можете да се опитате да ги отмените.

Сержантът отвърна с гримаса. Ще ги отменят друг път.

— Значи равнината Катлин. Това само означава, че ще ни отнеме повече време, докато се доберем до вас, сър.

Сиянието, обкръжаващо двете кости, леко примига и от другия край на разговора се чу „думм“. Фидлър се изкиска. Дужек току-що беше ударил с юмрук по масата.

Уискиджак изгледа свирепо сапьора.

— Капитан Паран? — ревна Дужек.

— Аз, Върховен юмрук — отговори уставно капитанът и пристъпи крачка напред.

— Това, което ще кажа, е за Уискиджак, но искам да го чуете, капитане.

— Слушам.

— Сержант, ако желаете да бъдете в моята армия, ще трябва бързо да свикнете с новия ред. Първо, поставям Мостоваците под командата на капитан Паран. Второ, вие не сте повече сержант, Уискиджак. От този момент вие сте първият ми помощник-командир, а това означава отговорности. Не искам да ми се мяркате около Пейл. И знаете, че съм прав, в името на Гуглата. Капитан Паран?

— Да?

— Взводът на Уискиджак си е спечелил правото да се оттегли от служба. Ясно? Ако някой от тях предпочете да остане в строя, чудесно. Но не желая никакви наказания в случай, че предпочетат друго. Вярвам, че съм ясен дотук.

— Тъй вярно, Върховен юмрук.

— А между двете назначения на Уискиджак — продължи Дужек категорично, — той просто е дошъл за ездата, ако ме разбирате, капитане.

Паран се усмихна.

— Разбирам.

— Значи, Черните моранти ще са запознати със случката, когато дойдат да ви вземат, така че вървете с тях.

— Слушам, Върховен юмрук.

Дужек изръмжа:

— Някакви въпроси, Уискиджак?

— Нямам — отвърна унило побелелият ветеран.

— Много добре. Надявам се да се чуем скоро.

Сиянието около костите угасна.

Капитан Паран се обърна към войниците и ги изгледа един по един. „Те са моята част. Без тях нямаше да се справя.“

— Така — заговори мрачно той. — Кой е готов да бъде обявен извън закона, да го числят за един от бунтовниците на Дужек?

Тротс стана пръв, оголил зъби. Последваха го Бързия Бен, Хедж и Малът.