В капана на времето [bg]

— Добре, де — каза накрая, изправи се и изпъна рамене. — Готов ли си?

Англичанинът на пода се изкикоти.

— О, аз съм готов, момко.

Стаята притихна в очакване. Мъжете гледаха, вдигнали вежди и забравили за болките.

Джейми огледа помещението, кимна на хората от Лалиброх, после бавно вдигна килта си и посегна под него. Смръщи се в концентрация, докато ровеше под полата си, после леко съмнение прекоси лицето му.

— Тука беше сутринта — рече той и всички избухнаха в смях.

Той се усмихна, зарадван от успеха на шегата си, вдигна още повече килта, грабна едричкото си оръжие и се прицели внимателно. Присви очи, присви леко и колене, и пръстите му затегнаха хватката.

Нищо не стана.

— Засечка! — изрева един от англичаните.

— Барутът му се е намокрил! — изхили се друг.

— Нямаш ли топки на пищова, момче? — обади се съучастникът му от пода.

Джейми огледа с присвити очи въоръжението си и предизвика нов пристъп от викове и кикот. После лицето му се проясни.

— Ха! Ама аз съм нямал патрони! — Протегна се към бутилките по стената, вдигна вежда към мен и когато кимнах, свали една и я вдигна над устата си. Водата заплиска по брадичката и ризата му, адамовата му ябълка подскачаше театрално.

— Ах! — Сведе бутилката, размаза мръсотията по лицето си с ръкав и се поклони на публиката си. — Сега вече… — посегна отново надолу, но видя лицето ми и спря насред движението. Той не виждаше отворената врата зад гърба си, нито мъжа, който влезе през нея, но внезапно стаята напълно притихна и той разбра, че с облозите е свършено.